Имало едно време един крал. Веднъж той заболял тежко и всички мислели, че ще се прости с живота. Кралят имал трима сина.

Един ден слънцето закъсняло и тъкмо бързало да се скрие зад една голяма планина, когато страшна хала връхлетяла върху него и искала да го глътне.

В малка къщурка до гората живеел един ловец със своята жена и невръстния им син. Те имали само малко земица и това било цялото им богатство.

Една жена имала две дъщери: едната била нейна, а другата — заварена. Своята дъщеря тя обичала много, а заварената, да би могло, в капка вода би удавила.

Живели някога двама стари хора, които си нямали рожби и много тъгували. Веднъж бабичката рекла:
– Дядо, щом настане зима, ще си направим едно момиче от сняг. Не мога повече да трая без рожба.

Един вдовец имал две деца — момче и момиче. Той дълго живял сам и решил да се ожени отново, ала не случил на добра жена. Тя все хокала децата и ги биела за щяло и нещяло.

Една жена имала трима синове. В градината на къщата им растяло чудно красиво ябълково дърво. Всяка година то раждало само по една ябълка, но не каква да е, а златна.

Някога змейовете живеели по земята сред хората. Имали криле и дълги опашки и носели дрехи от блестящи люспи, които огрявали всичко наоколо като слънцето.