Една баба била много стисната. Веднъж на вратата й почукал пътник.

Почвам приказката. Който ще слуша, да седне, който не ще – да си върви, много му здраве!

Една жена си имаше момченце, което ходеше на училище. Всяка заран, когато момченцето тръгваше на учение, майка му му даваше по една парица и му думаше:
— Вземи, чедо, тая парица, за да си купиш едно бяло кравайче от хлебарницата.

Имало едно момче, което искало всичко да знае. За всяко нещо питало дяда си: — Кажи, дядо, кой клати дърветата?
— Вятърът — отвръщал дядо му.

Едно момченце, весело и палаво, както се полага на децата, всеки ден бродело из гората.
Майка му не му позволявала, не минавал и ден, без да му напомни: „В гората е пълно със страхотии-ужасии.“

Живели двамина съседи. Единият богат - къщата му била пълна с имане, а другият - последен сиромах - с трън да се завъртиш в двора му, нямало какво да закачиш. Отишъл веднъж сиромахът и почнал да тропа на богаташката порта. Показал се богатият.

Имало един сиромах човечец. Той работел, трудил се, ала все си бил сиромах.
Срещнала го веднъж Баба Марта.

Напекло топлото мартенско слънце. Закапали весело капчуците.
Стопанинът грабнал ножицата и се провикнал кьм косето:
- Хайде, Косе Босе, тръгвай с мене да подрежем лозите!
- Не мога - отвърнало косето, - защото си имам работа: гнездо вия.