11122024Вт
Last updateЧет, 28 Юни 2018 5pm

Ювенал

Децим Юний Ювенал (ок. 60 г. Аквина, Италия - ок. 131 г.) е един от най-известните римски поети — сатирици. Не са много сведенията за Ювенал. По всяка вероятност е роден в италианското градче Аквина през първите години от управлението на Нерон. Ако се съди по творбите му, е получил много добро образование, което пък предполага, че е бил роден в заможно семейство. Ювенал учи в Рим за четец-декламатор. Заемал е висока длъжност в местното самоуправление. Бил е клиент на забогатял освободен роб от Рим. Дълго живее в провинции на империята. Особено популярен през Ренесанса. Предполага се, че е изпаднал в немилост при някой от императорите и е изпратен в изгнание или по-вероятно, нежелаейки да напусне Италия, е заминал за пограничен район. Своите сатири започва на пише и публикува по времето на император Траян ( 100 г.сл.Хр.)
Негови любими похвати за използването на хипербола, както и риторичните въпроси. Основната идея на неговата сатира е протест срещу властта на парите. Според него заради богатства в Рим стават ужасни престъпления. Много сентенции на Ювенал са станали крилати фрази - "Хляб и зрелища", "Здрав дух в здраво тяло" и др.

  • А кой ще пази самите пазачи?
  • Бедният пътник ще си припява пред разбойника. — няма да се страхува
  • Въздържай се от спор – спорът е най-неизгодното условие за убеждаване. Мненията са като гвоздеи: колкото повече удряш по тях, толкова повече се забиват.
  • Възрастните трябва винаги да помнят – да не дават на децата пример лош.
  • Да обръщаш черното на бяло.
  • Да посветим живота си на истината. — фразата се е превърнала в последствие в девиз на Ж.Ж.Русо.
  • Добродетелта я хвалят, но тя самата страда.
  • Дори природата да отказва, негодуванието създава стиха. — популярни перифрази: "Негодуванието създава поета.", "Възмущението вдъхновява поета", "Гневът прави поета."
  • Едва ли ще се намери дело, в което причина за спора да не е жена.
  • Единствено добродетелта ни показва пътя към спокойния живот.
  • Езикът е най-лошата част на лошия слуга.
  • Заради живота забравят за жизнените цели.
  • Здрав дух в здраво тяло.
  • Злото на мир продължителен ние търпим: връхлетял ни е луксът, дори от война по-жесток.
  • Знатността е само и единствено в доблестта.
  • И каквато е тя, нека се осмели такава и да изглежда.
  • И някакво си там джудже да го наричаме Атлант.
  • Какво е славата, дори и най-голямата, щом е само гола слава?
  • Кой би търпял Гракхите, оплакващи се от бунт? — т.е. кой би търпял човек, който не прощава на другите грешките, които сам има
  • Към детето трябва да се отнасяме с най-голямо внимание. — т.е. да не му се дават лоши примери
  • Лошите хора се опасяват от простъпки, бойеки се от наказание; дорите – заради любовта си към добродетелта.
  • Любовта към парите расте толкова, колкото растат и самите пари.
  • Мъдрият има граници дори за добродетелта си. — т.е. съблюдава мяра във всичко
  • Мъдростта не би казала нещо, което противно на природата.
  • Мъдростта побеждава съдбата.
  • На този възмездието за престъплението беше (разпъване на) кръст, на другия – диадема (царска власт). — т.е. за едни и същи престъпления, различни последици
  • Най-голямото зло е да предпочетеш живота пред честта и да го спасяваш за сметка на това, което го прави достоен за подражание.
  • Най-горчивото в нещастната бедност е, че прави човека смешен.
  • Не е ли благосклонна съдбата към тебе, каква полза от големия ти пенис?
  • Народ от комици е този.
  • Никакво доверие на външността.
  • Никога не можеш да приведеш толкова отблъскващи и срамни примери, че подир тях да няма още по-лоши.
  • Никой не се задоволява да греши само толкова, колкото е позволено.
  • Нито един зъл човек не е щастлив.
  • Нито една добродетел не изкупва пороците.
  • Нищо, което не е приятно за слуха или зрението, не трябва да пристъпва прага на къщата, в която има дете.
  • Няма по-противно чудовище от развратния скъперник.
  • Общественото мнение щади ястреба и наказва пиленцето.
  • Отмъщението е наслада за дребнавата и низка душа.
  • Печално е да се крепиш на чужда слава, защото с падането на тези устои се разрушава и цялата сграда.
  • По-здрав е от риба. — съществувало е поверие, че рибата никога не боледува
  • По-лесно се понасят нанесените оскърбления, отколкото нанасяните.
  • По-рядко и от бял гарван. — употребява се в смисъл на нещо рядко, на човек, отличаващ се рязко от другите, подобно на: "черната овца", "бялото магаре", "бяла лястовица" и др.п.
  • Подобно на морското лоно, което приема в себе си всички реки, честността съединява в себе си всички доблести, за да състави от тях добродетелния човек.
  • Порокът е толкова по-забележим, колкото по-знатен е порочният.
  • Преструват се на курии, а живеят като вакханти. — курии – образец на воинска и гражданска доблест, от името на Марий Курий Дентат (IV-III В. пр.н.е.), герой от войните; вакханти – според митологията: спътници на бога на виното Вакх, олицетворение на разгулен живот и порочност
  • Приятен е мирисът на печалбата, от каквото и да произлиза.
  • Първото наказание за виновния е това, че не може да се оправдае пред собствения си съд.
  • Рядка птица.
  • С глух (безшумен) камшик бие. — за съвестта
  • С пръст затисни си устата. — израз на замълчаване, на въздържане от приказки
  • Съдът прощава на гарваните, а наказва гълъбите. — в смисъл: човек е безмълвен пред големите престъпления, а при дребните е направо безмилостен
  • Така искам, така повелявам, вместо доводи – да бъде моята воля.? — за женското своеволие
  • Трудно е да не се пише сатира.
  • Хляб и зрелища! — основните искания на римската тълпа
  • Често в името на живота губим самият смисъл на живота.
  • Не са ти харесали носа (станал си жертва на каприз).
  • От това са гневът и сълзите.
  • Към детето трябва да се отнасяме с най-голямо уважение.
  • За олтарите и огнищата (да се сражаваш за най-важното, най- скъпото).
  • Така искам, така заповядвам; вместо довод да бъде моята воля.




  • Нови

  • Най-четени