09272021Пон
Last updateЧет, 28 Юни 2018 5pm

Цицерон

Марк Тулий Цицерон (3 януари 106 пр.н.е. Арпинум, дн. Италия - 7 декември 43 пр.н.е. дн. Формия, дн. Италия) е римски държавник, най-прочутият оратор на Рим, адвокат, писател, философ и консул 63 пр.н.е. Известен е като най-големият стилист на латинската проза.
Марк Тулий Цицерон e най-голямият син на римския конник (екви) със същото име и Хелвия. Той има по-малък брат Квинт Тулий Цицерон, с когото е цял живот тясно свързан.
Неговата фамилия е от вишата класа на Арпинум, град в територията на волските в южен Лацио, чиито жители от 188 пр.н.е. имат римско гражданство. От околностите на Арпинум произлиза също и генерала и държавник Гай Марий, чийто пленменик Марк Марий Грацидиан е братовчед на бащата на Цицерон. Грацидия, една сестра на Марий Грацидиан, е омъжена за политика Луций Сергий Катилина.
Неговата фамилия се мести през 102 пр.н.е. в Рим. Тя принадлежи като рицъри към втората по важност класа. През 90 пр.н.е. Цицерон получава toga virilis. Първото си образование Цицерон получава в дома на Луций Лициний Крас, приятел на Гай Акулеон, съпругът на сестрата на майка му. Там се запознава с прочутия оратор Марк Антоний Оратор. Още от дете Цицерон говори старогръцки и е образован класически. Според Плутарх той бил прочут ученик. [2] След смъртта на Крас 91 пр.н.е. той следва заедно с Тит Помпоний Атик, който цял живот е негов приятел и „втори брат“, право при Квинт Муций Сцевола, също реторика, литература и философия в Рим. Първо се занимава с превод на гръцки поети като Омир и на около двадест години започва да превежда философската терминология на латински.

  • Без дружба животът е нищо.
  • Благото на народа е най-големият закон.
  • Влюбеният в себе си няма съперници.
  • Всичко прекрасно се среща рядко.
  • Всеки може да сгреши, но само глупакът упорства в грешката си.
  • Всяко изследване е свързано с много трудности.
  • Във време на война законите немеят.
  • Гладът е (най-добрата) подправка към яденето.
  • Гневът е враг на съвета.
  • Гъбата израства за една нощ. — злото се появява бързо
  • Да живееш значи да мислиш.
  • Да загинеш насилствено в честно дело е по-добре, отколкото да отстъпиш пред злото.
  • Да не знаеш историята означава винаги да бъдеш дете.
  • Даден ни е кратък живот, но споменът за добре изживения живот е вечен.
  • Докога, Катилина, ще злоупотребяваш с нашето търпение?
  • Дори и в мислите не се побира, че е имало време, когато не е имало никакво време.
  • Дръж се с достойнство и изящество.
  • Изхвърли копията, които друг ти приготвя!
  • Историята е учител в живота.
  • Като мълчат, крещят.
  • Където делото говори само за себе си, защо са необходими думи?
  • Лесно е да се намери забрава, ако мъката е чужда.
  • Между добри хора всичко се нарежда добре.
  • Миналото време никога не се връща.
  • Навикът е втора природа.
  • На всеки човек е свойствено да греши, но никому, освен на глупака, не е свойствено да упорствува в грешката си.
  • Най-висшето право е най-висша несправедливост.
  • Най-сладките неща в живота са най-тихи.
  • Щастливият живот се състои в покоя на съзерцанието.
  • На лъжеца не вярваме дори тогава, когато говори истината.
  • На никого не е позволено да греши!
  • Не всичко подхожда на всички.
  • Не можем да изменим миналото.
  • Не можеш да обичаш нито онзи, от когото се страхуваш, нито този, който се страхува от теб.
  • Неясно е.
  • Никога не съм толкова зает, колкото през свободното си време.
  • Никой не може да избяга от смъртта.
  • Нищо не оскърбява така един приятел, както недоверието: защото какво е приятелството, ако не единство на две души? А къде е това единство без доверие.
  • Нищо не цъфти вечно, век века сменя.
  • Няма нищо едновременно и изобретено, и съвършено.
  • Няма нищо по-сладко от светлината на истината.
  • Няма смъртен, който да не е познал някога болка.
  • Няма такава безсмислица, която да не се проповядва от някой философ.
  • О, времена, о, нрави!
  • О, измамна човешка надежда!
  • Оръжието да отстъпи място на тогата, лавровият венец на красноречието!
  • От огъня — огън.
  • Паметта е запис на нещата, установени с мисълта.
  • Парите са нервът на войната.
  • Писмото не се изчервява — в писмото можеш да се обясниш свободно
  • Плодът на услугата е самата услуга.
  • По-добре да страдаш, отколкото да причиниш страдание.
  • Позорното бягство от смъртта е по-лошо от нея.
  • По-лесно е да се развърже завързаното, отколкото да се съедини разделеното.
  • Природата е винаги непобедима.
  • Приятелят е като второ аз.
  • Приятен е завършеният труд.
  • Приятен е споменът за отминали несгоди.
  • Равните с равни най-лесно се разбират.
  • Разточителността подражава на щедростта.
  • Само мъдрецът успява да прави всичко съобразно волята си.
  • Само родната земя е скъпа на всички.
  • Свидетел на миналото.
  • Стая без книги е като тяло без душа.
  • Съдбата е сляпа.
  • Сълзата изсъхва бързо.
  • Такава е вече силата на неподкупността, че я ценим дори у врага.
  • Тук спира водата. — тук е пречката
  • Храбростта води, а щастието върви редом.
  • Често под бедния плащ се крие мъдрост.
  • Често човек няма друг враг, освен самия себе си.
  • Не е достатъчно да се овладее предмъдростта; необходимо е да умеем да я използуваме.




  • Нови

  • Най-четени