Истинска радост за душата е да имаш човек до себе си, с който да споделяш най-ценните си мигове, най-дълбоките си мисли и малки, но най-ценни преживявания. Онези моменти, когато мечтаеш като дете, когато се разплакваш при вида на изгрева на
Слънцето, когато усещаш докосването на вятъра, когато усещаш аромата на гората, когато разбираш смисъла на твоето съществуване, когато те изпълва радостта от споделянето...
Споделянето не само на ежедневни грижи и проблеми, а и на мечтите си, страховете си и на най-дълбоките си тайни... тайни, които са заровени дълбоко в теб и ти все чакаш онзи, пред когото можеш да се откриеш. Някой, който те чете с поглед...
Да разголиш душата си с риска да бъдеш отхвърлен, но и с надеждата, че точно този път ще
бъдеш разбран... разбран и обичан за това, което си ти.
Онази душевна радост и пълнота, която трудно описваш с думи... Когато просто си
щастлив, усмихваш се и мечтаеш безгранично. Когато душата ти е свободна птица и все
пак е в ято с този човек...