Един от първичните човешки инстинкти е способността ни да обичаме. За да обичаш, не е нужно да бъдеш обичан. Без да се усещаме казваме: „Обичам да се разхождам в планината”, „Обичам да плувам”, “Обичам да слушам еди-каква-си музика и да чета еди-какви-си книги”… Казваме го без да се замисляме и без да се чувстваме задължени към планината, морето, музиката и книгите. И без да очакваме и т...е да ни обичат, нали? По-чувствителните от
нас дори казват „Влюбен съм в небето”, „Влюбен съм в облаците”…, но също не очакват взаимност.
Когато видите лъчезарен човек насреща си, вие несъзнателно се усмихвате, може би малко му завиждате, защото си давате сметка, че в момента той вероятно е влюбен, а вие не сте, но дори и за миг не ви минава през ума, че този човек ви се усмихва и се държи с вас добре, защото очаква от вас да го обичате, нали? Това е, защото наистина не
е нужно да си обичан, за да обичаш. Разбира се, ако си обичан в момента, обичаш още по-силно. Вероятно някой ще каже, че не може да обича някого просто така, без и този някой да го обича. Но аз не говоря конкретно за обичта към човек, а за обичта като цяло и към всичко. Пък и ако всеки разсъждава така, тогава кой ще започне пръв? Когато видите влюбен човек, го разпознавате веднага.
Влюбените хора си личат отдалеч по леко отнесените си физиономии, по усмихнатите си лица, по настроението, което излъчват, по положителната енергия, която струи от тях. Влюбените хора привличат останалите към себе си по някакъв загадъчен и непонятен начин. Те са като слънца, които греят и топлят навред, без да очакват същото от никой друг. Те просто дават. Това е възможно, благодарение на способността ни да обичаме, заради самото чувство, че обичаме. Обичайки, човек
задоволява вътрешната си потребност от щастие – това е чувството на топлина, пълнота, полезност и удовлетвореност, което те изпълва, когато отдаваш обичта си на някого/нещо.
Обичта е един от компонентите на положителната енергия. Способността ни да обичаме може да се тренира, както се тренират мускулите – с постоянство и целенасоченост. И колкото повече обичаме – някого/нещо – толкова повече щастие излъчваме и толкова по-обичани ставаме. И привличаме към себе си други щастливи хора, или пък такива, които се нуждая да получат под една или друга форма от обичта, която така или иначе имаме в изобилие.
Звучи абстрактно, звучи трудно, но не е. Спомнете си за момента, в който сте били най-силно влюбени и за чувството, което ви е владеело тогава.
Задръжте това чувство и си спомнете за начинът, по който гледахте тогава. Погледнете със същите очи сега към облаците/тревата/цветята и се опитайте да им предадете това свое чувство – нямате ли усещането, че сте влюбени в тях? Не? Продължавайте да опитвате! Да? Чудесно! Вие сте от онези хора, които винаги са влюбени, без значение в кого, какво и колко. Вие сте от онези хора, които винаги излъчват положителна енергия, защото енергията на обичта е една от най-мощните и неизчерпаеми енергии, която се подчинява на свой собствен уникален кръговрат: Колкото повече даваш, толкова повече остава за теб!