Имало едно време трима верни и неразделни другари. Казвали се Любов, Приятелство и Доверие... Когато били тримата заедно, всичко било прекрасно.
Имало едно време трима верни и неразделни другари. Казвали се Любов, Приятелство и Доверие... Когато били тримата заедно, всичко било прекрасно.
- Струва ми се, че родителите ми са остарели и умът им вече не е така бистър.
Веднъж една жена като излизала от дома си видяла трима старци с дълги бели бради, които седели пред входа на къщата.
Един странник по пътя си срещнал в пустинята Маджнун и обърнал внимание на това, че той непрестанно разговаря с някого.
Някога, когато всичко било още в началото, но вече го имало, се заговорили Любовта и Щастието. Обикновено си говорели като приятели хубави неща, но изведнъж ...
- Ти навярно искаш да попиташ на какво прилича любовта?
Оженили се Моливът и Гумата, живеели си спокойно. Моливът - остър, Гумата - мека, отстъпчива. Разбирали се добре.
Живяла на света девойка – пленница на Злия магьосник. Само един ден в годината той пускал на свобода момичето и то се качвало в планината – там, където човешки крак не е стъпвал.
Сватовниците довели жених в дома на невестата. Той донесъл дарове - овен и лакомства. Братята на момичето го попитали:
— Защо избра нашата сестра за невеста?