Двама приятели пътували през пустинята. В един момент те поспорили за нещо и единият от тях не се стърпял и плеснал другия по врата. Последният, го заболяло, но не казал нищо, а написал на пясъка с една клечка: „ Днес моят най-добър приятел ме плесна по врата”.
Те продължили пътуването си и намерили оазис. Решили да се изкъпят в езерото, и този който бил плеснат по врата, се подхлъзнал на един камък паднал в дълбокото и за малко да се удави, ако неговият приятел не му се притекъл на помощ и го спасил. Когато се поокопитил то си извадил инструментите от чантата и започнал да пише на един камък:
„Днес моят най-добър приятел ми спаси живота”.
Приятелят му го попитал:
„Когато те плеснах по врата , ти го написа на пясъка, а сега пишеш на камъка, защо?”
Приятелят му отвърнал: „Когато някой ни обиди или наскърби, ние трябва да напишем това на пясъка, за да може първият порив на вятъра да го изтрие, но ако някой ни направи добро, трябва да го гравираме на камък, за да не може никой вятър да го заличи”.
Научете се да пишете обидите на пясъка и да гравирате доброто на камъка. И нека животът следва своя път.