Един странник по пътя си срещнал в пустинята Маджнун и обърнал внимание на това, че той непрестанно разговаря с някого.
- Към кого се обръщаш? - попитал го пътникът.
- О добри ми странниче, та аз говоря със своята Лейла – отвърнал Маджнун.
- Но къде е тя? Тук няма никой! Та тя е далече от теб? – учудил се пътникът.
- Ти нищо не разбираш – отвърнал Маджнун – Тя е винаги тук, в моята душа, а за тези, на които любимият живее в душата им, не съществува нито време нито разстояние. За човека, белязан с истинска и съвършена любов, любимият образ е вечен и се намира винаги редом с него!