В забрава и нега почивам
на бялата огнена гръд
и жадно, и с страст се опивам
на устни ти сладки с дъхът.
Аз слушам сърце ти как стене,
изпълнено с луди мечти,
как трепетно думи смутени,
замаяна, шепнеш ми ти -
и сещам, че чезне полека
у мен и разум, и свяст...
Но жаден съм тъй, че довека
бих пил тая пагубна страст!
О, дай ми ръчиците мали,
с усмивка ме ти погледни,
па поврага тъмни печали,
минали и бъдни злини!
Дни бъдни? - О, болката люта
не искам на техний хомот! -
С едничка подобна минута
нек стопим безсмислен живот!
Димитър Бояджиев