Мила мамо, недей ме упреква,
че съм някога лош, немарлив!
Аз се връщам от много далеко!
Аз се връщам помръкнал, но жив!
Аз се връщам понякога смръщен,
аз се връщам понякога зъл!
Аз пътувам, дори да съм в къщи...
Ти попитай отгде съм дошъл,
ти попитай отгде съм преминал,
колко обич и мъка съм сбрал!
Ти се сърдиш, че пак съм настинал,
а съм имал във джоба си шал.
Един шал, едно палто не стигат.
Във сърцето е целият хлад!
Във сърцето ми бури се вдигат -
моят път е през целия свят.
В моя път всяка радост се сбира,
в моя път има север и юг,
всеки просяк на пътя ме спира.
Аз съм там, и когато съм тук!
Аз съм пътник! Затуй съм посърнал
и затуй съм понякога зъл.
Ти попитай отгде съм се върнал,
ти попитай отгде съм дошъл!
И сложи под главата ми рамо,
и вместо да ми даваш да ям,
дай ми малко надеждица, мамо,
та когато ме срещне измамен,
аз да имам какво да му дам!
Дамян Дамянов
("Поема за щастието", 1963)