Вместо трите приказни орисници
тази нощ при тебе ида аз.
Твоите очи ме гледат слисани.
Ти не разпознаваш моя глас.
Ни ръцете ми, от ветрове изстинали,
ни кръвта ми, дето в теб тупти.
Нищо, аз съм твойто глухо минало.
Мойто светло бъдеще си ти.
И все пак заръките ми пламенни,
синко, запомни и отсъди:
нека името ти бъде каменно,
но от камък, сине, не бъди!
Нека весел и щастлив пораснеш ти!
Хубаво живота преживей!
Избери си свойто умно щастие,
само лесно щастие недей!
Сам върви! И пеш върви! Умората
като мене да не те слети!
Никога не се разделяй с хората,
но свикни и сам да ходиш ти!
И стани такъв, какъвто искаш ти!
Мек в сърцето! Не в гръбнака мек!
Вместо трите приказни орисници
те орисвам аз: бъди човек!
Дамян Дамянов
("... И си отива лятото...", 1968)