Едно са и морето, и любовта, уви;
морето е горчиво и любовта – горчива,
морето крие бездни, и тя ни в бездни срива,
и в двете вият бури над нашите глави.
А който от водата се плаши и върви
все по брега, и който не знае страст ревнива
и от любов ранена, гръдта му не кърви –
ни буря ги връхлита, ни давят се такива.
Морето, то е люлка на любовта; макар и
излязла от водата, разпалва тя пожари,
но огън като тоя с вода не се гаси.
Щом не гаси пожара на любовта водата,
как оня пламък, който разпали ти самата,
да угася в морето на моите сълзи.
Пиер дьо МАРБЬОФ
1596-1645