Когато сключи пръсти нощ беззвездна
и плачат небеса, шуми лесът, -
мечта, разкъсай бронята железна
и литвай като птица в морен път!
За недостъпни висини родена
ще зърнеш там виделина нетленна.
Спусни се в бездни като водопад,
край брегове извий като вихрушка, -
и като чайка нека да се люшка
над сини гледки твоя чълн крилат...
Че кой ще каже на скръбта: иди си,
когато висне нощ като вампир!
- А нейде свети неизгледна шир,
шумят вълни и шепнат кипариси.
Людмил Стоянов