02232024Пет
Last updateЧет, 28 Юни 2018 5pm

Плавт

Тит Маций Плавт e от първите поети на комедии в Древен Рим. (254 пр.н.е. в Сарсина, Романя, (днес Емилия-Романя), Италия - 184 пр.н.е. в Рим)

  • Равновесието на духа е най-доброто лекарство за скръбта.
  • На умния е достатъчна една дума.
  • Прекрасен, пълен с прелести ден!
  • Приятел е този, който в беда помага с действие.
  • Ако твоето положение е надеждно, и приятелите са верни, ако се разклати, и приятелите се разбягват.
  • Свинята учи Минерва.
  • Ако говориш отвратителни неща, ще ги чуеш и сам. — "Pseudolus"
  • Ако общественото ти положение е добро, и приятелите ти са верни; ако се поразклати, те се разбягват.
  • Безцветен човек. — бълг.: Ни рак, ни риба – т.е. безличен, сив, неопределен човек
  • Бие с юмруци по остриета. — т.е. безсмислено и дори вредно занимание
  • Богатството създава приятели.
  • Бъди верен на този, който е верен и на теб.
  • Все едно кокошка го е писала. — бълг.: Каписано с краката – т.е. нечетливо и неясно
  • Всеки чува това, което разбира.
  • Всички умни хора трябва да общуват помежду си.
  • Всички хора са опитни в това, което се отнася до тяхната изгода.
  • Всичко прекомерно създава големи проблеми.
  • Глътна въдицата. — бълг.: Хвана се на въдицата
  • Да измъкнеш агнето от вълка. — т.е. много мъчна, изключително трудна работа
  • Да изпиташ всички несгоди.
  • Да копаеш кладенец, когато жаждата е вече в гърлото. — т.е непредвидливост, недалновидност
  • Да се довериш на Нептун. — т.е. да се отправиш на морско пътуване
  • Да се оплакваш от съдбата си.
  • Да се отговаря на злото с добро е също толкова опасно, както и да се отговаря на доброто със зло.
  • Да се прави всичко, което е угодно на душата.
  • Да снемеш дрехата от голия — т.е. за нещо невъзможно
  • Доброто настроение по време на беда намалява бедата наполовина.
  • Едновременно да се духа и да се гълта едва ли е възможно. — бълг.: Два заека с един куршум няма да гръмнеш
  • Жена без ухания ухае най-добре.
  • За умния е достатъчна и една дума — т.е. и от малкото схваща и разбира
  • За умния е достатъчно. — т.е. и от малкото схваща и разбира (фразата се среща често и у Теренций)
  • За какво са (излишните) думи?
  • За човека е свойствено да обича, за човека е свойствено да се извинява. — "Mercator"
  • Забоде работата с игла. — бълг.: Попадна в целта; Уцели в десятката – т.е. напипа същността на нещата
  • Завит в кожата на слон. — т.е. дебелокож, нечувствителен
  • Идва чак след битка. — бълг.: След дъжд качулка
  • Истински честен е този, който винаги се пита дали е достатъчно честен.
  • Казано с не много думи. — т.е. накратко казано
  • Каруцата ми се обърна — бълг.: Лошо ми се пише – т.е. оттук нататък неприятности ме чакат
  • Когато състоянието се влоши, тогава и приятелите се разбягват.
  • Което е казано на шега, не го обръщай на сериозно.
  • Което е направено, не може да не бъде направено. — "Aulularia"
  • Който бяга от своите, дълго ще има да бяга.
  • Който е загубил свена си, трябва да се счита за загинал.
  • Който е мек в гнева си, той е доста по-умен.
  • Който иска да изяде ореха, трябва да разбие черупката. — бълг.: "Бог дава, ама в кошара не вкарва.
  • Който мъжествено понася бедата, той после бива щастлив.
  • Който наставлява, той подпомага.
  • Който успешно е свършил своята работа, той за нас е умен и хитър. Който се е провалил, е глупак.
  • Колко често големите способности остават в неизвестност. — "Captivi"
  • Къде греша?
  • Където има дим, там има огън. — бълг.: Няма дим без огън
  • Където са приятелите, там е богатството.
  • Лесно е да бъде мъдър за този, който се учи от чуждата беда.
  • Любимецът на боговете си отива млад. — букв. превод: Когото изберат боговете, той си отива млад ("Bacchides")
  • Любовта е изпълнена и с мед, и със жлъчка. — "Cistellaria"
  • Мъдрост се постига не с години, а с природни дарби.
  • На доброто се въздава добро, а на злото се отговаря със зло.
  • На езиците ви – мед, а в сърцата ви – ненавист.
  • На юношата му подхожда да е скромен.
  • Най-старият приятел е и най-добрият.
  • Направиш ли добрина на лошия, тя пропада напразно. Ако на добрия сториш зло, то остава за цял живот.
  • Не всяка възраст е подходяща за (училищно) обучение.
  • Не греша! — т.е. уверен съм в това
  • Не се заставяй да чакаш.
  • Недей да биеш камъка, за да не останеш без ръце.
  • Неочакваното се случва в живота по-често, отколкото очакваш.
  • Никой не е любопитен, без да бъде зложелателен.
  • Никой не се радва на постоянно щастие.
  • Никой сам не е достатъчно умен. — бълг.: Една глава – добре, но две – още по-добре.
  • Нуждата е учител на всичко. — бълг.: Нневолята на ум учи
  • Нуждата учи на всичко онзи, до когото се докосне. — бълг.: Неволята на ум учи ("Стихове", 177 - 78)
  • От свидетелите по-добър е един видял, отколкото десетина чули.
  • Отвънка – Елена, а отвътре – Хекуба.
  • Открива душата си. — бълг.: Излива душата си
  • Плътно затворено сърце. — т.е. безсърдечност, безмилостност, безчувственост
  • По-добре мое украшение да е добрият характер, отколкото планина от злато.
  • По-поврътлив и от грънчарско колело — бълг.: Фурнаджийска лопата
  • По-приятно е да се учиш от другите, отколкото сам да учиш другите.
  • По-приятно е ти да поумнееш от опита на другите, отколкото другите от твоя.
  • Победата е моя! — т.е. спечелих, победих, успях
  • Познатото зло е най-малко.
  • Предпочитам неприятелите ми да ми завиждат, отколкото аз да завиждам на неприятелите си.
  • Робството е затвор за душата.
  • С весло и платно. — бълг.: С опънати платна – т.е. с всички сили
  • С един скок улови два глигана. — съответно на българската: С един куршум застреля два заека.
  • С решето да черпиш вода. — бълг.: Носи в решето/кошница вода
  • Сам човек не може да знае всичко.
  • Слоновете по-бързо се раждат. — т.е. за нещо прекалено бавно
  • Спасението за всяка работа е в мярката. А където мярката е превишена, трудът е бил излишен за човека.
  • Спокойствието е най-доброто оръжие срещу грижите.
  • Сред многото приятели човек има само малко верни.
  • Съветът е по-скъп и от злато.
  • Съдбата ту ласкае, ту пък хапе – както й хрумне.
  • Сърби го гърбът. — бълг.: Сам си проси боя – т.е. сам ще си докара наказанието
  • Сърце мое! — друг вариант: Душа моя!
  • Това, което е направено, не може да бъде ненаправено.
  • Този ти е приятел, който ти помага в тежки моменти. — бълг.: Приятел в нужда се познава
  • Той вижда сънища наяве. — т.е. мечтае за невъзможносто
  • Толкова по-сигурно е, че ще свършиш работата, за колкото по-важна я считаш.
  • Тук са вълците, а там пък кучетата. — бълг.: Между чука и наковалнята – т.е. в затруднено положение, под натиск
  • Туниката е по-близо (до тялото) от плаща.
  • Търси възли у тръстиката. — т.е. безсмислено занимание
  • Умният … сам си чертае съдбата. — понякога се превежда и като "сам си кове щастието" ("Trinummus")
  • Умният човек трябва да умее да сменя кожата си — т.е. да се приспособява към обстоятелствата
  • Успехът довежда приятелите.
  • Храбрите духом добиват слава, когато се борят сами!
  • Целият е кожа и кости. — т.е. мършав, слаб, гладен
  • Човек за човека е вълк — римска пословица, приписвана често на Декарт, но срещната в писмен вид за пръв път у Плавт, използва се в смисъл, че хората не бива да се доверяват един на друг ("Asinaria")
  • Човека го позори само това наказание, което сам си е заслужил.
  • Чуждата нива оре, а своята оставил неорана — т.е. хванал се с чуждата работа, преди да е свършил своята
  • Щедър на обещания език.




  • Нови

  • Най-четени