Сир

Публилий Сир (живее в І в. пр.н.е.) е древноримски мимически поет от епохата Цезар и Август. Произхожда от Сирия, поради което и получава прозвището Syrus, т.е "сириец". В Рим попада като роб, но в последствие получава свобода и разиграва своите драматични произведения по цяла Италия с несекващ успех, благодарение най-вече на нравоучителните фрази, които са вплетени в сюжетите. Именно с тях той записва името си с ярки букви в световната литература.

• Клетвата на любовника не подлежи на наказание.
• Приятелят не трябва да се обижда дори с шега.
• Загубата на приятел е най-голямата загуба.
• Приятелят е като второ аз.
• Любовта не трябва да се съпътства от страх.
• Любовта на преданата жена остава вечна.
• На любовта слага край времето, а не желанието.
• Дълговечният човек не е живял дълго, а е бил дълго.
• Лъкът се чупи от прекомерно напрягане, а душата от вялост.
• Мъжеството нараства от смели постъпки, страхът - от колебание.
• Съгласието прави незначителната помощ по-силна.
• Какво по-лошо можеш да пожелаеш на скъперника, освен да живее по-дълго.
• Парите дразнят скъперника, а не го успокояват.
• Скъперническата душа няма да се насити на никакви богатства.
• Този, който умее да благодари, ще получи още повече.
• Два пъти дава този, който дава бързо.
• Два пъти побеждава този, който се владее след победата.
• Любовта е приятна ласка, а не власт.
• Хубавата слава е по-добра от богатството.
• Добрата мълва и в мрака запазва характерния си блясък.
• Доброто мнение на хората е по-надеждно от парите.
• Гневът на добрия човек минава бързо.
• Добре е да се види в чуждото нещастие това, което трябва да се избягва.
• Трябва да бъдеш предпазлив във всеки един случай.
• Опасността минава по-бързо, ако я пренебрегват.
• Накарай любимия да се сърди, ако искаш да те обича.
• Когато се моли настойчиво, принуждава се с молба.
• Съгласието на всички народи е природен закон.
• Жестокия човек не го трогват сълзите, а го радват.
• За всяко страдание търпението е лекарство.
• Хубавата слава е по-добра от богатството.
• Безнаказанността е само временна.
• Безславният живот е за човека като смърт.
• Времето употребено за мислене не е загубено време.
• Да помислиш над това кое е полезно, е оправдано забавяне.
• Дори зарасналите рани оставят белези.
• Дори и косъмът има своята сянка.
• Дружбата е винаги полезна, а любовта може и да навреди.
• Дружбата най-добре се скрепя с вярност.
• Душевната болка е по-силна от телесната.
• Който бързо взема решение, може бързо да се разкае.
• Който спори с пиян, воюва с неприсъстващ.
• Любовна рана може да излекува само този, който я е нанесъл.
• На бедните хора не им достига много, на алчните — всичко.
• На мъдрост се учат с размишление.
• Няма да чуем истината, ако сами не я казваме.
• Обичай баща си, ако е справедлив, ако не е — търпи.
• Подготвяйте войната бавно, за да победите бързо.
• Понякога е целесъобразно да забравим кои сме.
• Понякога и зад целувките се крие ненавист.
• По-скоро ще победиш с разсъдък, отколкото с гняв.
• Прекаленото благородство по отношение на наглия човек е нецелесъобразно.
• Приятелите са крадци на време. — за приятелите се отделя време
• Следващият ден е ученик на предходния.
• Слухът приема по-лесно обидата от зрението.
• Тайното зло и тайните врагове са най-опасни.
• Трудно е да съвместяваш болката с разсъдителност.
• Трябва да се взема оръжието от разгневения, а не да му се дава.
• Трябва дълго да се обмисля това, което е необходимо да се решава един път.
• Умният човек се избавя от своите пороци, наблюдавайки чуждите.
• Честният човек не търпи да го оскърбяват, а силният не оскърбява.
• Често от мислене се пропуска удобният случай.
• Чуждото повече се харесва на нас, нашето — на другите.
• Щастието прилича на чаша: колкото е по-блестяща, толкова е по-чуплива.
• Дори и един косъм има сянка (най-малките прегрешения хвърлят сянка върху човека).
• Уважението расте по-бързо, отколкото започва.
• Като отминеш с мълчание лошата постъпка, лъжеш да извършиш най-лошо престъпление.
• Много хора се грижат за добра слава, но малко - за съвестта.
• Признава престъплението този, който избягва съда.
• Щастлив е не този, когото другите смятат за щастлив, а този, който сам се смята за такъв.
• Преживей големите трудности, по-леко ще преживееш по-малките.
• Който изгуби честността си, не може повече нищо да изгуби.
• Честността е като полъх на вятър, никога вече не се връща там, откъдето е излязла.
• Щастието е чупливо като стъкло, когато блести, тогава се счупва.
• Щастието може да бъде намерено по-бързо, отколкото да бъде запазено.
• Да вземаш това, което не можеш да върнеш, е измама.
• Били сме троянци, била е Троя и великата слава на троянците (всичко е минало).
• Удвоява грешката този, който не се срамува от престъплението.
• Въздишката показва скръб, но не освобождава от нея.
• Някои лекарства са по-лоши от болестта.
• Тежко душевно наказание е разкаянието след постъпката.
• Властта на привичките е много тежка.
• Угодническата реч си има своята отрова.
• Плачът на наследника е маскиран смях.
• Нищетата принуждава човека да изпита всичко.
• Човекът често говори едно, мисли друго.
• Човекът толкова пъти умира, колкото пъти губи своите близки.
• Най-благородното състезание е състезанието по човечност.
• Победата е винаги там, където има съгласие.
• Огънят запазва топлината си дори в желязото.
• На друг прощавай често, на себе си никога.
• Пази се дори от най-незначителния враг.
• Обидата се понася по-леко от ушите, отколкото от очите.
• Лекарство срещу обидата е забравата.
• Скъперникът не е добър за никого, а най-лош е за себе си.
• Лудият смята, че всички останали са луди.
• На своето бунище петелът е герой.
• В любовта винаги си съперничат болка и радост.
• На езика на завистника винаги има вреда, а не помощ.
• Осъждат съдията, когато той оправдава престъпника.
• Ако не идва нова слава, губи се предишната.
• Съдбата е непостоянна; бързо взема това, което е дала.
• Смъртта е закон, а не наказание.
• Законът вижда разгневения, разгневеният не вижда закона.
• Който иска да навреди, винаги ще намери причина.
• Лошо живеят тези, които смятат, че ще живеят винаги.
• Като оправдаваш злодеянията, можеш да направиш още по-лошо.
• Недоброжелателността има скрити зъби.
• Нека чуждото нещастие да не бъде радост за тебе.
• Лошо е това решение, което не може да се промени.
• Когато лошият човек се представя за добър, тогава е най-лош.
• По-добре е да мълчиш разумно, отколкото да говориш глупаво.
• Бой се от старостта, тя не идва сама.
• Когато дойде страхът, рядко се спи.
• Голямо нещастие е да си принуден да мълчиш за това, което искаш да кажеш.
• Всяко забавяне е омразно, но то ражда мъдрост.
• Ако пренебрегнеш смъртта, ще победиш всички видове страх.
• От мнозина трябва да се страхува този, от когото мнозина се страхуват.
• Нека щедростта не бъде по-голяма от възможността.
• Никой не може да избегне нито смъртта, нито любовта.
• Скъперникът винаги има причина да откаже.
• Никого не обвинявай и не хвали прибързано.
• Който не умее да се подчинява, той не умее да ръководи.
• Никой, плашейки се, не е достигнал високо положение.
• Пристрастието не обича нищо повече от това, което е забранено.
• В прекомерния спор се губи истината.
• Виновният моли, а невинният се възмущава.
• Живей еднакво и насаме, и пред хората.
• Не загива бързо от затрупване този, който се бои от пукнатината.
• Не е позорен този белег, който е резултат от мъжество.
• Шегите с царете не са безопасни.
• Никога не е тясна къщата, която приема много приятели.
• Никога не е без дим там, където дълго е имало огън.
• Никога опасността не се преодолява без опасност.
• Нечистата съвест никога не е безопасна.
• О, най-страшна опасност, когато си скрита!
• О, дълъг живот за бедняка, а за щастливеца - кратък!
• Удобният случай рядко се появява, но лесно се губи.
• Всеки порок винаги си намира защита.
• Не тялото прави съпружеството здраво, а душевната хармония.
• Продължителна победа постига този, който използва човечност.
• Повечето хора, когато злословят, чернят с това себе си.
• Наказанието не подминава негодника, а само му дава отсрочка.
• Преди да обещаеш, помисли да изпълниш обещанието си.
• Помага и този, който не иска да навреди, макар и да може.
• Изгубването на срам никога не води до добро.
• На чувство на срам не можеш да се научиш, то е вродено.
• Който отнема на другите чувството за срам, губи своето.
• Нищожен е този, който общува спокойни с подлеци.
• Който се маскира умело, по-бързо вреди на врага.
• Който прощава една вина, помага на много.
• Който се страхува от нещастието, по-рядко е нещастен.
• Който може да мине без съвет, умее да бъде умен.
• От този, който може да пакости, се боят дори ако той отсъства.
• Който говори в защита на невинния, е достатъчно красноречив.
• Който се хвали сам, бързо става обект на насмешка.
• Който се бои от някакво коварство, не става негова жертва.
• Помисли над това до какво ще доведат твоите замисли.
• Казаното от по-големия се възприема като съвет.
• Да вземаш това, което не можеш да дадеш, е грабеж.
• Важно е да живееш честно, а не дълго.
• Забавянето носи най-голяма полза на гнева.
• Победата не обича съперничеството.
• Увещавай приятелите си насаме, а ги хвали публично.
• Несъгласието на гражданите е удобен случай за враговете.
• Най-опасен е този враг, който се прави на приятел.
• Един час може да върне това, което много години са взели.
• Има надежда за спасение, ако у човека се обажда чувството за срам.
• Глупаво е да заповядваш на другите, ако не можеш да ръководиш себе си.
• Глупаво е да се страхуваш от това, което не можеш да избегнеш.
• Мълчаливостта служи на глупавия човек за мъдрост.
• Страхливият нарича себе си внимателен, а скъперникът – пестелив.
• Където е унищожена свободата, там никой не се осмелява да говори.
• Където грешат старите, там се учат на лошо младите.
• Душевните рани трябва да се лекуват по-усърдно от телесните.
• Удовлетворението, постигнато с труд, е най-приятно.