Еврипид (23 септември 480 г. - 406 г.) е един от най-великите трагици на Класическа Гърция, заедно с Есхил и Софокъл. Роден е в Саламин на 23 септември, в деня на изключителната морска битка между гърци и персийци. За детството му не се знае нищо. Според някои източници родителите му принадлежали към знатен род, според други били бедни хора. Така или иначе синът им получава солидно образование. През 460 година пр.Хр. напуска Атина и се насочва към Македония поради нестихващата война със Спарта. Пиесите му започват да се играят на фестивалите на драмата през 454 г. пр. Хр., но Еврипид печели първата си награда едва през 442 г. пр.Хр Въпреки изключителния си талант, той заема първото място само още четири пъти в живота си. Встрани от прозата, проявява основен интерес към философията и науката. Макар Еврипид да не принадлежи към някоя точно определена философска школа, творчеството му е повлияно от разбиранията на софистите и основно от философи като Протагор, Анаксагор, Сократ.
- Неразумен е този, който се стреми повече към богатство и сила, отколкото към добри приятели.
- Добре е да си богат, добре е да си силен, на най доброто от всичко - да имаш любящи приятели.
- Ако ти цениш своя живот, помни, че и другите не по-малко ценят своят.
- Няма истински живот без изкуство.
- Краля е длъжен да помни три неща: че той умправлява хората, че той е длъжен да управлява тях съгласно законите, че той няма вечно да управлява.
- Бог дава толкова малко отчет за постъпките си, колкото и хората.
- Нашият живот е борба.
- Когато двама говорят и единият от тях се сърди, - този който отстъпва - умният.
- Когото Юпитер иска да убие, той е лишен от разум.
- Когато добрите хора умират, тяхната доброта не загива заедно с тях, тя продължава да живее и след смъртта.