11212024Чет
Last updateЧет, 28 Юни 2018 5pm

Аристотел

Аристотел е древногръцки философ (384 г. - 322 г.), един от най-големите гении на Античността. Ученик на Платон и учител на Александър Македонски, Аристотел е сред малкото личности в историята, изследвали почти всяка тема, достъпна за своята епоха. В науката той изучава анатомия, астрономия, география, геология, зоология, метеорология и физика. Във философията той пише за естетика, етика, икономика, метафизика, политика, психология, реторика и теология. Занимава се още с образование, чуждоземни обичаи, литература и поезия. Съчиненията му са на практика енциклопедия на древногръцкото познание.

  • Мисленето е най-доблестното занимание на човека и негов най-велик подвиг.
  • Трудът, чувствата и мисленето са висши блага, които ни подаряват наслаждение.
  • Под въздействие на силно чувство ние лесно биваме заблудени. Страхливецът, под въздействие на страха, а влюбения на любовта, виждат илюзии - в резултат на дребна прилика, страхливецът мисли, че съзира враг, а влюбения - своята любима.
  • Умният човек ще се съгласи с умния, глупавия обикновено не се съгласява нито с умните, нито с глупавите.
  • Отричайки движението, ние изведнъж правим невъзможно всякакво изучаване на природата.
  • Приятелството е като една душа в две тела.
  • Kакто гимнастиката спомага до известна степен за физическото развитие, така и музиката е способна да въздейства на естетическата природа.
  • По-добре под властта на закона, отколкото от тази на индивида.
  • И от врага на много нещо може да се научи мъдрият.
  • Благоразумието трябва да е нещо средно между своеволието и безчувствието.
  • Приятелят на всички е ничий приятел.
  • Висшата истинност е в онова, което е причина за следствия, които на свой ред са истини.
  • Достойнството на силата е в яснотата.
  • Живота изисква движение.
  • Всекиму е присъщо да греши, но само глупавият упорства в грешката.
  • Мъдростта е най-точната наука.
  • Губим време, за да си осигурим работно време и водим битки, за да живеем в мир.
  • Нищо не разрушава човека така както продължителното телесно бездействие.
  • О, приятели мои! На света няма приятели!
  • Познанието започва от почудата.
  • Навикът във всичко да се търси смешното е най-явният признак за посредственост – защото смешното винаги е на повърхността.
  • Разумният търси не това, което е приятно, а това, което го спасява от неприятностите.
  • Сериозното се срива от смеха, смеха – от сериозното.
  • Които твърди, че всичко е истинно, прави истинно и противоположното съждение, и така превръща твърдението си в неистина (защото противоположното съждение отрича неговата истинност); а който твърди, че всичко е неистинно, прави неистинно и своето съждение.
  • Умът е не само в знанието, но и умението то да се прилага.
  • Аз знам че нищо не знам, но има такива които и това не знаят.
  • Платон ми е приятел, Сократ ми е приятел, но най-голям приятел ми е истината.
  • По-добре под властта на закона, отколкото от тази на индивида.
  • Приятелството е като една душа в две тела.
  • Отричайки движението, ние изведнъж правим невъзможно всякакво изучаване на природата.
  • Достойнството на стила се крие в яснотата.
  • Който се движи напред в науката, но изостава в нравствеността, повече върви назад.
  • Човекът е обществено същество (буквално: животно).
  • Който е приятел на всички, не е приятел на никого.
  • Всяка платена работа обсебва и разваля ума.
  • Във всички творения на природата има нещо за възхищение.
  • Голото тяло не е причина за срам. Срамувайте се от това, което мислите за него.
  • Да бъдеш добър човек и да бъдеш добър гражданин невинаги е едно и също нещо.
  • Добре започнатото е наполовина свършено.
  • Законът е ред, а добрият закон е добър ред.
  • Не към удоволствие, към безполезност се стреми разумният.
  • Нещастието сплотява хората.
  • Образованието е най-добрата осигуровка за старините.
  • Остроумието е образовано нахалство.
  • От нас зависи да бъдем добри или лоши.
  • По природа всички хора се стремят към познание.
  • Природата не върши нищо безполезно.
  • Свободата е основата на демократичната държава.
  • Човекът по природа е политизирано животно (zoon politikon).
  • Човешката общност се простира дотам, докъдето стига човешкият глас.
  • Хората се делят на три групи — тези, които са живи, тези, които са мъртви и тези, които са на море.




  • Нови

  • Най-четени