Анаксагор е древногръцки философ (около 500 г. - около 428 г.), известен със своята космология и с откритието си на причината за затъмненията. В средата на 5 век пр.н.е. живее около 30 години в превръщащата се в център на гръцкия свят Атина, но е изгонен от града по религиозни причини. Той е първият, пренесъл йонийската философия в Атина. Анаксагор слага началото на философския живот в Атина. Според него не природна стихия, а Умът стои в основата на природата и нейния порядък. Анаксагор учи, че като цяло светът не възниква и не загива, съществуват семена на нещата, които са вечни. Тези семена Аристотел ще определи като "омеомелии" (подобночастни). Семената представляват минимални частици, които имат всички свойства на нещата. Във всяко семе присъстват качествата на всички неща и в този смисъл Анаксагор учел, че всичко е във всичко. В тях обаче преобладавали качествата на определен предмет,затова при съединяване на частиците възниква определен предмет.
- Нищо не възниква от небитието.
- Във всички има част от всеки.
- Целият живот се явява теоретическо познание и произхождаща от него свобода.
- Сама по себе всяка вещ е велика и малка.
- Спускането в Ада е едно и също навсякъде.
- Скъпата гробница - това е образ на състоянието обърнато в камък.
- Нищо не може да се научи, не научаваме нищо, нищо не е сигурно: чувствата са ограничени, разума слаб, животът кратък.