Марк Тулий Цицерон (3 януари 106 пр.н.е. Арпинум, дн. Италия - 7 декември 43 пр.н.е. дн. Формия, дн. Италия) е римски държавник, най-прочутият оратор на Рим, адвокат, писател, философ и консул 63 пр.н.е.
Известен е като най-големият стилист на латинската проза.
Марк Тулий Цицерон e най-голямият син на римския конник (екви) със същото име и Хелвия. Той има по-малък брат Квинт Тулий Цицерон, с когото е цял живот тясно свързан.
Неговата фамилия е от вишата класа на Арпинум, град в територията на волските в южен Лацио, чиито жители от 188 пр.н.е. имат римско гражданство. От околностите на Арпинум произлиза също и генерала и държавник Гай Марий, чийто пленменик Марк Марий Грацидиан е братовчед на бащата на Цицерон. Грацидия, една сестра на Марий Грацидиан, е омъжена за политика Луций Сергий Катилина.
Неговата фамилия се мести през 102 пр.н.е. в Рим. Тя принадлежи като рицъри към втората по важност класа. През 90 пр.н.е. Цицерон получава toga virilis. Първото си образование Цицерон получава в дома на Луций Лициний Крас, приятел на Гай Акулеон, съпругът на сестрата на майка му. Там се запознава с прочутия оратор Марк Антоний Оратор. Още от дете Цицерон говори старогръцки и е образован класически. Според Плутарх той бил прочут ученик. [2] След смъртта на Крас 91 пр.н.е. той следва заедно с Тит Помпоний Атик, който цял живот е негов приятел и „втори брат“, право при Квинт Муций Сцевола, също реторика, литература и философия в Рим. Първо се занимава с превод на гръцки поети като Омир и на около двадест години започва да превежда философската терминология на латински.
- Без дружба животът е нищо.
- Благото на народа е най-големият закон.
- Влюбеният в себе си няма съперници.
- Всичко прекрасно се среща рядко.
- Всеки може да сгреши, но само глупакът упорства в грешката си.
- Всяко изследване е свързано с много трудности.
- Във време на война законите немеят.
- Гладът е (най-добрата) подправка към яденето.
- Гневът е враг на съвета.
- Гъбата израства за една нощ. — злото се появява бързо
- Да живееш значи да мислиш.
- Да загинеш насилствено в честно дело е по-добре, отколкото да отстъпиш пред злото.
- Да не знаеш историята означава винаги да бъдеш дете.
- Даден ни е кратък живот, но споменът за добре изживения живот е вечен.
- Докога, Катилина, ще злоупотребяваш с нашето търпение?
- Дори и в мислите не се побира, че е имало време, когато не е имало никакво време.
- Дръж се с достойнство и изящество.
- Изхвърли копията, които друг ти приготвя!
- Историята е учител в живота.
- Като мълчат, крещят.
- Където делото говори само за себе си, защо са необходими думи?
- Лесно е да се намери забрава, ако мъката е чужда.
- Между добри хора всичко се нарежда добре.
- Миналото време никога не се връща.
- Навикът е втора природа.
- На всеки човек е свойствено да греши, но никому, освен на глупака, не е свойствено да упорствува в грешката си.
- Най-висшето право е най-висша несправедливост.
- Най-сладките неща в живота са най-тихи.
- Щастливият живот се състои в покоя на съзерцанието.
- На лъжеца не вярваме дори тогава, когато говори истината.
- На никого не е позволено да греши!
- Не всичко подхожда на всички.
- Не можем да изменим миналото.
- Не можеш да обичаш нито онзи, от когото се страхуваш, нито този, който се страхува от теб.
- Неясно е.
- Никога не съм толкова зает, колкото през свободното си време.
- Никой не може да избяга от смъртта.
- Нищо не оскърбява така един приятел, както недоверието: защото какво е приятелството, ако не единство на две души? А къде е това единство без доверие.
- Нищо не цъфти вечно, век века сменя.
- Няма нищо едновременно и изобретено, и съвършено.
- Няма нищо по-сладко от светлината на истината.
- Няма смъртен, който да не е познал някога болка.
- Няма такава безсмислица, която да не се проповядва от някой философ.
- О, времена, о, нрави!
- О, измамна човешка надежда!
- Оръжието да отстъпи място на тогата, лавровият венец на красноречието!
- От огъня — огън.
- Паметта е запис на нещата, установени с мисълта.
- Парите са нервът на войната.
- Писмото не се изчервява — в писмото можеш да се обясниш свободно
- Плодът на услугата е самата услуга.
- По-добре да страдаш, отколкото да причиниш страдание.
- Позорното бягство от смъртта е по-лошо от нея.
- По-лесно е да се развърже завързаното, отколкото да се съедини разделеното.
- Природата е винаги непобедима.
- Приятелят е като второ аз.
- Приятен е завършеният труд.
- Приятен е споменът за отминали несгоди.
- Равните с равни най-лесно се разбират.
- Разточителността подражава на щедростта.
- Само мъдрецът успява да прави всичко съобразно волята си.
- Само родната земя е скъпа на всички.
- Свидетел на миналото.
- Стая без книги е като тяло без душа.
- Съдбата е сляпа.
- Сълзата изсъхва бързо.
- Такава е вече силата на неподкупността, че я ценим дори у врага.
- Тук спира водата. — тук е пречката
- Храбростта води, а щастието върви редом.
- Често под бедния плащ се крие мъдрост.
- Често човек няма друг враг, освен самия себе си.
- Не е достатъчно да се овладее предмъдростта; необходимо е да умеем да я използуваме.