Плавт

Тит Маций Плавт e от първите поети на комедии в Древен Рим. (254 пр.н.е. в Сарсина, Романя, (днес Емилия-Романя), Италия - 184 пр.н.е. в Рим)

• Равновесието на духа е най-доброто лекарство за скръбта.
• На умния е достатъчна една дума.
• Прекрасен, пълен с прелести ден!
• Приятел е този, който в беда помага с действие.
• Ако твоето положение е надеждно, и приятелите са верни, ако се разклати, и приятелите се разбягват.
• Свинята учи Минерва.
• Ако говориш отвратителни неща, ще ги чуеш и сам. — "Pseudolus"
• Ако общественото ти положение е добро, и приятелите ти са верни; ако се поразклати, те се разбягват.
• Безцветен човек. — бълг.: Ни рак, ни риба – т.е. безличен, сив, неопределен човек
• Бие с юмруци по остриета. — т.е. безсмислено и дори вредно занимание
• Богатството създава приятели.
• Бъди верен на този, който е верен и на теб.
• Все едно кокошка го е писала. — бълг.: Каписано с краката – т.е. нечетливо и неясно
• Всеки чува това, което разбира.
• Всички умни хора трябва да общуват помежду си.
• Всички хора са опитни в това, което се отнася до тяхната изгода.
• Всичко прекомерно създава големи проблеми.
• Глътна въдицата. — бълг.: Хвана се на въдицата
• Да измъкнеш агнето от вълка. — т.е. много мъчна, изключително трудна работа
• Да изпиташ всички несгоди.
• Да копаеш кладенец, когато жаждата е вече в гърлото. — т.е непредвидливост, недалновидност
• Да се довериш на Нептун. — т.е. да се отправиш на морско пътуване
• Да се оплакваш от съдбата си.
• Да се отговаря на злото с добро е също толкова опасно, както и да се отговаря на доброто със зло.
• Да се прави всичко, което е угодно на душата.
• Да снемеш дрехата от голия — т.е. за нещо невъзможно
• Доброто настроение по време на беда намалява бедата наполовина.
• Едновременно да се духа и да се гълта едва ли е възможно. — бълг.: Два заека с един куршум няма да гръмнеш
• Жена без ухания ухае най-добре.
• За умния е достатъчна и една дума — т.е. и от малкото схваща и разбира
• За умния е достатъчно. — т.е. и от малкото схваща и разбира (фразата се среща често и у Теренций)
• За какво са (излишните) думи?
• За човека е свойствено да обича, за човека е свойствено да се извинява. — "Mercator"
• Забоде работата с игла. — бълг.: Попадна в целта; Уцели в десятката – т.е. напипа същността на нещата
• Завит в кожата на слон. — т.е. дебелокож, нечувствителен
• Идва чак след битка. — бълг.: След дъжд качулка
• Истински честен е този, който винаги се пита дали е достатъчно честен.
• Казано с не много думи. — т.е. накратко казано
• Каруцата ми се обърна — бълг.: Лошо ми се пише – т.е. оттук нататък неприятности ме чакат
• Когато състоянието се влоши, тогава и приятелите се разбягват.
• Което е казано на шега, не го обръщай на сериозно.
• Което е направено, не може да не бъде направено. — "Aulularia"
• Който бяга от своите, дълго ще има да бяга.
• Който е загубил свена си, трябва да се счита за загинал.
• Който е мек в гнева си, той е доста по-умен.
• Който иска да изяде ореха, трябва да разбие черупката. — бълг.: "Бог дава, ама в кошара не вкарва.
• Който мъжествено понася бедата, той после бива щастлив.
• Който наставлява, той подпомага.
• Който успешно е свършил своята работа, той за нас е умен и хитър. Който се е провалил, е глупак.
• Колко често големите способности остават в неизвестност. — "Captivi"
• Къде греша?
• Където има дим, там има огън. — бълг.: Няма дим без огън
• Където са приятелите, там е богатството.
• Лесно е да бъде мъдър за този, който се учи от чуждата беда.
• Любимецът на боговете си отива млад. — букв. превод: Когото изберат боговете, той си отива млад ("Bacchides")
• Любовта е изпълнена и с мед, и със жлъчка. — "Cistellaria"
• Мъдрост се постига не с години, а с природни дарби.
• На доброто се въздава добро, а на злото се отговаря със зло.
• На езиците ви – мед, а в сърцата ви – ненавист.
• На юношата му подхожда да е скромен.
• Най-старият приятел е и най-добрият.
• Направиш ли добрина на лошия, тя пропада напразно. Ако на добрия сториш зло, то остава за цял живот.
• Не всяка възраст е подходяща за (училищно) обучение.
• Не греша! — т.е. уверен съм в това
• Не се заставяй да чакаш.
• Недей да биеш камъка, за да не останеш без ръце.
• Неочакваното се случва в живота по-често, отколкото очакваш.
• Никой не е любопитен, без да бъде зложелателен.
• Никой не се радва на постоянно щастие.
• Никой сам не е достатъчно умен. — бълг.: Една глава – добре, но две – още по-добре.
• Нуждата е учител на всичко. — бълг.: Нневолята на ум учи
• Нуждата учи на всичко онзи, до когото се докосне. — бълг.: Неволята на ум учи ("Стихове", 177 - 78)
• От свидетелите по-добър е един видял, отколкото десетина чули.
• Отвънка – Елена, а отвътре – Хекуба.
• Открива душата си. — бълг.: Излива душата си
• Плътно затворено сърце. — т.е. безсърдечност, безмилостност, безчувственост
• По-добре мое украшение да е добрият характер, отколкото планина от злато.
• По-поврътлив и от грънчарско колело — бълг.: Фурнаджийска лопата
• По-приятно е да се учиш от другите, отколкото сам да учиш другите.
• По-приятно е ти да поумнееш от опита на другите, отколкото другите от твоя.
• Победата е моя! — т.е. спечелих, победих, успях
• Познатото зло е най-малко.
• Предпочитам неприятелите ми да ми завиждат, отколкото аз да завиждам на неприятелите си.
• Робството е затвор за душата.
• С весло и платно. — бълг.: С опънати платна – т.е. с всички сили
• С един скок улови два глигана. — съответно на българската: С един куршум застреля два заека.
• С решето да черпиш вода. — бълг.: Носи в решето/кошница вода
• Сам човек не може да знае всичко.
• Слоновете по-бързо се раждат. — т.е. за нещо прекалено бавно
• Спасението за всяка работа е в мярката. А където мярката е превишена, трудът е бил излишен за човека.
• Спокойствието е най-доброто оръжие срещу грижите.
• Сред многото приятели човек има само малко верни.
• Съветът е по-скъп и от злато.
• Съдбата ту ласкае, ту пък хапе – както й хрумне.
• Сърби го гърбът. — бълг.: Сам си проси боя – т.е. сам ще си докара наказанието
• Сърце мое! — друг вариант: Душа моя!
• Това, което е направено, не може да бъде ненаправено.
• Този ти е приятел, който ти помага в тежки моменти. — бълг.: Приятел в нужда се познава
• Той вижда сънища наяве. — т.е. мечтае за невъзможносто
• Толкова по-сигурно е, че ще свършиш работата, за колкото по-важна я считаш.
• Тук са вълците, а там пък кучетата. — бълг.: Между чука и наковалнята – т.е. в затруднено положение, под натиск
• Туниката е по-близо (до тялото) от плаща.
• Търси възли у тръстиката. — т.е. безсмислено занимание
• Умният … сам си чертае съдбата. — понякога се превежда и като "сам си кове щастието" ("Trinummus")
• Умният човек трябва да умее да сменя кожата си — т.е. да се приспособява към обстоятелствата
• Успехът довежда приятелите.
• Храбрите духом добиват слава, когато се борят сами!
• Целият е кожа и кости. — т.е. мършав, слаб, гладен
• Човек за човека е вълк — римска пословица, приписвана често на Декарт, но срещната в писмен вид за пръв път у Плавт, използва се в смисъл, че хората не бива да се доверяват един на друг ("Asinaria")
• Човека го позори само това наказание, което сам си е заслужил.
• Чуждата нива оре, а своята оставил неорана — т.е. хванал се с чуждата работа, преди да е свършил своята
• Щедър на обещания език.