Публий Овидий Назон е древноримски поет. (20 март 43 г. пр.н.е. - около 17 г. от н.е.)
- Изпълни обещаното!
- Има нещо в това, че човекът иска да бъде (близо) до границите на родината.
- И димът на родината е сладък.
- Постъпката е минала, паметниците остават.
- И от врага подобава да се учиш.
- Направих всичко, което можах, нека, който може, да направи по-добре.
- Златото е по-престъпно от желязото.
- Не вижда зеленината в гората.
- Капката дълбае камъка не със сила, а с често падане, така и човекът става учен не със сила, а с често четене.
- Кой щеше да знае за Хектор, ако Троя беше щастлива?
- Каквото не знаем, не го и желаем.
- Славата е най-големият стимул.
- Смелостта срещу смелите не е безопасна.
- Прибавяш огън към огъня и изливаш вода в морето.
- По-добър (съм) от своята репутация.
- Средният път е най-безопасен.
- О, нещастна аз, защо няма билка за любовта.
- Даровете, повярвай ми, покоряват и хората, и боговете.
- Помни, че не си навредил, желаейки да помогнеш.
- Имената са омразни.
- Смъртта не може да навреди на великите хора.
- Няма лекарство за любовта.
- Огънят се поддържа от вятър и от вятър гасне.
- Всичко само се изменя и нищо не се губи.
- Издържай и търпи!
- Противодействай на началата на болестта, след това и медицината е безпомощна.
- Което не е позволено, привлича по-силно.
- Както жълтото злато се изпитва с огън, така и верността може да се познае в трудно време.
- Идват да погледат и себе си да покажат.
- Времето намалява тъгата и успокоява опечаленото сърце.
- С нокти и клюн. - с всички средства
- Ако настъпят мрачни времена, ще бъдеш сам.
- Ако си здравомислещ, не мечтай, че тази, която веднага се хвърля в обятията ти ще ти бъде вярна.
- Времето отминава, а ние мълчаливо стареем с годините.
- Времето руши всичко.
- Все забравеното търсим, отреченото все желаем.
- Всяка земя е родна за смелия.
- Вярвайте на опитния.
- Даде бог на човека лице, обърнато към небето.
- Дали дава или отказва, жената винаги е доволна, че я молят.
- Докато дишам, се надявам.
- Докато си щастлив, ще имаш много приятели.
- Дори от тихо море се бои крушенецът.
- Дори и твърдите скали биват издълбавани от меката вода.
- И пръстенът се изтрива от употреба.
- И сълзите донасят наслада.
- Изкуството е да се скрие изкуството.
- Капката камък дълбае.
- Колкото човек е по-велик, толкова повече смирява гнева си.
- Краят показва делата.
- Крехък дар е красотата.
- Малко е нужно за податлив нрав.
- На врага също му е позволено да се учи.
- На обещания всеки може да бъде богат.
- Не желаем това, което познаваме.
- Ние хвалим миналото, но живеем със своето време.
- Новото е най-доброто от всички неща.
- Нощта прави красива всяка жена на света.
- Няма път, непроходим за доблестта.
- Опашката си паунът разперва, когато го хвалят.
- Отдихът храни тялото и дава храна на духа, а прекаленият труд вреди на тяло и дух.
- Пази постигнатото.
- По средата най-сигурно ще се движиш.
- Позволено е и от врага да се поучиш.
- Противодействай в началото.
- С нашите радости почват и нашите мъки.
- Самата болка сладкодумен ме направи.
- Стиховете са безсмъртни.
- Талантът не се увеличава от аплодисментите.
- Целомъдрена е онази, която никой не е пожелавал.
- Щастлив е онзи, който смело е готов да защити каквото обича.