Овидий

Публий Овидий Назон е древноримски поет. (20 март 43 г. пр.н.е. - около 17 г. от н.е.)

• Изпълни обещаното!
• Има нещо в това, че човекът иска да бъде (близо) до границите на родината.
• И димът на родината е сладък.
• Постъпката е минала, паметниците остават.
• И от врага подобава да се учиш.
• Направих всичко, което можах, нека, който може, да направи по-добре.
• Златото е по-престъпно от желязото.
• Не вижда зеленината в гората.
• Капката дълбае камъка не със сила, а с често падане, така и човекът става учен не със сила, а с често четене.
• Кой щеше да знае за Хектор, ако Троя беше щастлива?
• Каквото не знаем, не го и желаем.
• Славата е най-големият стимул.
• Смелостта срещу смелите не е безопасна.
• Прибавяш огън към огъня и изливаш вода в морето.
• По-добър (съм) от своята репутация.
• Средният път е най-безопасен.
• О, нещастна аз, защо няма билка за любовта.
• Даровете, повярвай ми, покоряват и хората, и боговете.
• Помни, че не си навредил, желаейки да помогнеш.
• Имената са омразни.
• Смъртта не може да навреди на великите хора.
• Няма лекарство за любовта.
• Огънят се поддържа от вятър и от вятър гасне.
• Всичко само се изменя и нищо не се губи.
• Издържай и търпи!
• Противодействай на началата на болестта, след това и медицината е безпомощна.
• Което не е позволено, привлича по-силно.
• Както жълтото злато се изпитва с огън, така и верността може да се познае в трудно време.
• Идват да погледат и себе си да покажат.
• Времето намалява тъгата и успокоява опечаленото сърце.
• С нокти и клюн. - с всички средства
• Ако настъпят мрачни времена, ще бъдеш сам.
• Ако си здравомислещ, не мечтай, че тази, която веднага се хвърля в обятията ти ще ти бъде вярна.
• Времето отминава, а ние мълчаливо стареем с годините.
• Времето руши всичко.
• Все забравеното търсим, отреченото все желаем.
• Всяка земя е родна за смелия.
• Вярвайте на опитния.
• Даде бог на човека лице, обърнато към небето.
• Дали дава или отказва, жената винаги е доволна, че я молят.
• Докато дишам, се надявам.
• Докато си щастлив, ще имаш много приятели.
• Дори от тихо море се бои крушенецът.
• Дори и твърдите скали биват издълбавани от меката вода.
• И пръстенът се изтрива от употреба.
• И сълзите донасят наслада.
• Изкуството е да се скрие изкуството.
• Капката камък дълбае.
• Колкото човек е по-велик, толкова повече смирява гнева си.
• Краят показва делата.
• Крехък дар е красотата.
• Малко е нужно за податлив нрав.
• На врага също му е позволено да се учи.
• На обещания всеки може да бъде богат.
• Не желаем това, което познаваме.
• Ние хвалим миналото, но живеем със своето време.
• Новото е най-доброто от всички неща.
• Нощта прави красива всяка жена на света.
• Няма път, непроходим за доблестта.
• Опашката си паунът разперва, когато го хвалят.
• Отдихът храни тялото и дава храна на духа, а прекаленият труд вреди на тяло и дух.
• Пази постигнатото.
• По средата най-сигурно ще се движиш.
• Позволено е и от врага да се поучиш.
• Противодействай в началото.
• С нашите радости почват и нашите мъки.
• Самата болка сладкодумен ме направи.
• Стиховете са безсмъртни.
• Талантът не се увеличава от аплодисментите.
• Целомъдрена е онази, която никой не е пожелавал.
• Щастлив е онзи, който смело е готов да защити каквото обича.