111Обичам те, защо да крия,
обичам те - нима е грях?
Сърцето си пред тебе ще разкрия -
обичам те, откакто те видях!
112Не обичам да плача, а плача за теб!
Не обичам живота, а живея за теб!
Не обичам себе си, а обичам теб!
113Когато луната изгрее през деня,
когато звездите с ръка уловя,
тогава и аз ще потъна в забрава,
и нашата любов ще изоставя.
114Имах сърце, но то сега е твое.
Имах мечти, но ти ги превзе.
Живях в свят от мечти,
но сега моят свят и мойте мечти си ти!
115Често се питам, защо те обичам!
Нима идеал си за мойте мечти
и друг да ме пита не ще го отричам -
обичам те просто, защото си ти!
116Затварям си очите и виждам други две.
Точно срещу мене, пълнят с радост моето сърце.
Това са твоите очи, прекрасно грейнали звезди.
В тях виждам своите мечти, а в тях си само ти!
117Слънце мое, радвам се,
че и днес си изгряло
да стоплиш сърцето ми!
118Всичко, което не съм - прости ми!
Всичко, което съм - приеми ме!
С цялата си нежност - прегърни ме!
С най-сладкия грях - прелъсти ме!
119Обичам те, защо да крия?
Защо сърцето да мълчи?
Любовта не може да се скрие,
тя даже в погледа личи!
120Обичам те! Да много те обичам!
Няма ли те, ставам тъжен.
На синьото небе над теб завиждам
и на звездите, че те виждат.