Най-често жените се оплакват от вечно недоволните си мъже, които се мръщят или крещят без причина. Дали обаче са се замисляли понякога какво не понасят мъжете в поведението на жените. Предлагаме няколко от многото елемента на поведение, които е добре да се избягват.
Мили дами, мъжете не понасят:
Да твърдите, че сте напълно готова,
когато ще излизате вечер и да го заставяте да ви чака с палто в ръка, докато сте още по бельо и лакирате ноктите си.
Да казвате, застанала пред пълния с дрехи гардероб,
неизменно и с отчаяние, че няма какво да облечете.
Да се изпълвате със злъчен хумор или да се цупите, когато той ви каже, че сте прекрасна с всяка дреха.
Да повтаряте безкрайно, че сте дебела.
И ако той каже, че не е вярно, о, ужас! Ама ти сляп ли си? А когато се съгласи, че наистина сте сложили някое кило в повече, моментално отвръщате, че неговото шкембе е по-голямо.
Да ви намира тайнствено начумерена,
когато се прибира в къщи, и на въпроса, какво ви е, да отговаряте, че той много добре знае какво ви е. А ако той искрено каже, че не знае, да настоявате да порови в паметта си и да се сети.
Да разказвате всичко на приятелката си,
дори и за последната ви караница, за тиковете на свекървата си, за любовницата на брат ви, дори и за цирея, който ви е излязъл на толкова неудобно място, и всичко това по телефона, пред него, кискайки се непрекъснато.
Когато за първи път той се връща горд в къщи,
че сам си е избрал и купил пуловер, да присвиете очи и да започнете да му доказвате колко е сбъркал с цвета, с размера, с плетката, с ръкавите и освен това...
Kолко си платил? Какво? Колко? Ти си побъркан!
Да не забелязвате, че се е прибрал в къщи,
дори когато е треснал вратата, пуснал радиото с все сила и оставил водата да тече, но въпреки това вие не отговаряте на въпроса му какво сте правили и какво има за ядене, а оставате втренчена в поредния телевизионен сериал.
Когато след една безкрайна вечеря у приятели
той ви прошепва: “Да си вървим”, вие да му отговаряте “Да” и да не помръдвате от мястото си, а след няколко такива прошепвания, отново да казвате “Да”, ставата и оставате права още час и половина, докато той сломен, ви чака седнал на стъпалата отвън.
Когато ви е помолил изрично да не правите това,
а вие оставите видими следи за използване на неговата скъпоценна самобръсначка, за свое оправдание започвате да настоявате, че не може и сравнение да става между нежните косъмчета на вашите крака и грубите – на неговата брада.
Да се съгласявате с майка му,
че наистина е напълнял и трябва да се подложи на диета, докато той се чувства добре, намира, че яденето е удоволствие, и не обича моркови.
Да си спомняте подробно всички дати от съвместния ви живот,
дори и най-незначителните, като например кога за първи път сте се къпали заедно в морето, и да се обиждате, ако той не дойде на този ден с цветя.
Да му говорите когато чете.
И точно тогава вие искате да му прочетете нещо страшно интересно, и то само за минутка, но понеже той се прави, че не чува, започвате да му го четете повторно и тогава той е принуден да слуша, макар и с кисела физиономия.
Да му говорите, когато прави сложни сметки,
да приказвате глупости когато той разговаря с някой приятел за политика, да му говорите, седнала на ръба на ваната, където той е потърсил усамотение и тишина. А вие все говорите...
В заведение да се надигате от другия край на масата и със своята вилица да бъркате в чинията му
и да опитвате един, два, три пъти и когато той ви предложи да ви поръча същата порция, да отказвате обидено, защото сте искали “само малко да опитате”.
Да го питате късно през нощта дали наистина ви обича, точно когато заспива,
и упорито да настоявате, че ще се чувствате ужасно зле, ако не ви отговори сега, защото утре и да го каже, вече няма да е същото.
Да заспивате пред телевизора и когато се събудите, да го питате какво е станало
и ако той ви отговори, че по-късно ще ви разкаже (за да не изпусне нишката), да започнете да спорите на висок глас, че би било по-добре веднага да ви каже какво е станало, вместо да губи време за други приказки.
Да скачате с протегната ръка, когато яде,
казвайки му да внимава да не се накапе, а него хич не го е грижа за това, но тогава вие пак започвате да опявате, че той винаги така си лекьосва дрехите.
