Забранено е
да не се усмихваш на проблемите;да не се бориш за това, което желаеш;
да изоставиш всичко от страх и да не осъществиш мечтите си…
Забранено е
да плачеш, без да научаваш нищо;да се събуждаш сутрин, без да знаеш, какво да правиш;
да се страхуваш от спомените си…
Забранено е
да не показваш любовта си;да накараш друг да плати твоите дългове и лошо настроение;
Забранено е
да изоставиш приятелите си и да не опиташ да разбереш, какво сте преживели заедно;да им се обаждаш само, когато се нуждаеш от тях;
Забранено е
да не бъдеш „Ти“ пред хората;да се преструваш пред тези, които не те интересуват;
да се държиш мило само, за да те запомнят и да забравиш всички, които те обичат…
Забранено е
да не правиш нищо за себе си;да не вярваш в Бог и да не чертаеш съдбата си;
да се страхуваш от живота и неговите трудности;
да не изживяваш всеки ден така, сякаш е последен…
Забранено е
да си спомниш за някой, без да се зарадваш и да забравиш неговите очи, неговата усмивка, всичко…, само защото пътищата ви вече не се пресичат;да забравиш миналото и да останеш в настоящето;
Забранено е
да не се опитваш да разбереш хората;да мислиш, че техният живот струва повече от твоя;
да не знаеш, че всеки има своя път и право на собствено щастие…
Забранено е
да не напишеш своята собствена история;да нямаш и момент за хората, които се нуждаят от теб;
да не разбереш, че животът дава, но и отнема…
Забранено е
да не търсиш щастието;да не живееш с положителна нагласа;
да не мислиш, че можем да бъдем по-добри;
да не почувстваш, че без Теб светът не би бил същият…
Забранено е!