Когато сърцето ти е разбито от хилядите лъжи, ела и на моето рамо поплачи. Аз съм тук, за да те прегърна и да ти покажа, че лек за твойта рана няма... Аз не съм вълшебница, не мога да върна времето и да променя нещата. Но мога да ти покажа, онова което не виждаш-светлината в утрешният ден. Не ме забелязваш в сивото ежедневие, защото аз съм част от всичко, което мислиш за даденост. Но не е така... Утре може да ме няма! Тогава ли ще се сетиш за мен?! Недей...! Няма да има смисъл... За това ела сега при мен... Нека докосна с нежност раната ти... Нека ти покажа какво е, когато някой те обича толкова истински... Ела да ти разкрия тайната за всяка рана... Няма цяр! Само едно нещо лекува... Времето... Само то минава едновременно така бързо, когато сме щастливи и така бавно, когато сме нещастни... Позволи ми да те науча как да го чакаш търпеливо и да му позволиш да те излекува...