Познавате ли някого толкова добре, че само поглед ви е нужен, за да разберете как се чувства? Вероятно всеки има по един или повече такива хора в живота си. А бил ли си ти човекът, когото стоящият отсреща разбира 'само по очите'? Необяснимо е. И прекрасно. Как и кога се случва?
Как - не мога да обясня. Но кога - това го знам. Знае го всеки, който умее да чете в очите. Случва се винаги, когато обичаш, когато си обичан. Нямат значение полът, възрастта, религията... Четенето по очите е точно като любовта - универсален език, но такъв, който не всички говорят правилно.
А ни е необходимо, така ни е необходимо да го можем. Когато се прибираш вечер от работа, когато се събуждаш сутрин, когато си получил поредната доза незаслужени грозни думи от някой на улицата, когато си щастлив - винаги! За някои състояния на душата няма подходящи думи, но има разбиращи очи.
Няма по-добър мехлем за ранената душа от поглед, изпълнен с обич и разбиране, няма по-голямо щастие от усмивката, отразена в две обичащи очи. Всеки ден ги търся и откривам около себе си. И в себе си. И благодаря! Дори разстоянията не са пречка за това. Когато 'познаваш' нечии очи, гласът се превръща в поглед. Едно обаждане по телефона и пак 'четеш по очите', познаваш ги, обичаш ги.
И в душата си усещаш колко е важна тази съпричастност, макар и понякога скрита зад чифт големи слънчеви очила или телефонна слушалка.