Защото те обичам искам да ти кажа, че още нищо не е свършило напълно. Че още вярвам в теб и любовта.
Все още очаквам да зърна усмивката ти на прага на мойта врата. Защото още те те очаквам. Аз знам кой си, знам, че винаги съм искала и чакала точно теб. Чакам те толкова години, а мога да те чакам още дълго, защото любовта я разбира и осъзнава само времето.
Аз вярвам в хепи енда от филмите. Вярвам, че за теб има смисъл в това, което правя и пиша. Вярвам, че ти докато четеш, разбираш това, което искам да ти кажа.
Че въпреки цялата болка и сълзи има светлина и много надежда. Очакване на щастието, което всеки един от нас търси.
Да, сега ти четеш, не само написаното, но и усетеното. Не буквите и редовете, а това между тях. Знаеш че сега общувам с теб, без да е нужно да споменавам имена, да поставям снимки. Сега сигурно се усмихваш и почукваш белите си зъби с палеца, а пъстрите ти очи блестят. Иска ти се да можех сигурно да ти го кажа вместо да пиша, но сам знаеш, че не мога по друг начин, мога само така.
Не ми се смей.
Знам, че след ден-два ще ми отговориш по твоя си начин.
Да, мили ми приятелю, виждаш ли колко добре те познавам. Сега ще запалиш цигара и ще се усмихнеш, може и да поклатиш леко глава.
Познавам те, не защото всеки ден си говорим или виждаме, защото го правим все по-рядко, но нито мълчанието ти ме дразни, нито закъснелите отговри. Дори ми е приятно, защото ти също за мен си една усмивка. Аз не познавам теб, аз познавам сърцето ти. Виждах движенията на тялото ти, още преди да те срещна. Усещам когато си тъжен или когато се усмихваш. Чувам дуите в млчанието ти.
Нарече ме малък човек с голямо сърце, а себе си егоист и алчен. Но не си такъв. Твоето сърце също усеща любов, болка, страх, желане... само дето теб те е страх, а мен - не.