Живял някога в едно село беден човек, който всеки ден неуморно обикалял околните села да проси милостиня. Така след време събрал много ориз.
Живял някога в едно село беден човек, който всеки ден неуморно обикалял околните села да проси милостиня. Така след време събрал много ориз.
В едно село живеел много беден старец, но даже кралете му завиждали, защото имал прекрасен бял кон.
В едно село живеел много беден старец, но даже кралете му завиждали, защото имал прекрасен бял кон.
При Буда дошла жена, която плачела и крещяла. Умряло нейното дете, а тя не можела повече да има деца. Плачела и молела Буда да съживи детето и.
В старите летописи се разказва, че българските царе край Волга много обичали мъдрите изречения и сложните гатанки.
Някога много отдавна живял един ученолюбив човек. Той посветил целия си живот на търсенето на знание и голяма част от него било мистичното познание.
Веднъж при Буда дошъл човек и докосвайки се до краката му, го попитал има ли Бог? Вечният въпрос!
Отишъл при Буда един човек и го попитал:
— Учителю , аз мисля , че има Бог , прав ли съм ?
Буда му отговорил:
Живял някога един китаец. В детството му предсказали, че на 36 години ще стане много богат. Страшно богат! Родителите му се зарадвали и разказали на всички.