Небесните ангели често поглеждали към Земята. Някои плачели за болките на хората, други им помагали да облекчат труда си, а трети заселвали сред тях, за да разберат как живеели и от какво имали нужда.

Когато Бог създал света, решил да сложи животни в него и решил да даде на всяко животно това, което то поиска.

Един прост овчар живял на един уединен остров. Той всякога се молел на Бога по свой начин: слагал си тоягата на земята и я прескачал.

В едно селце пристигнал мъдър старец. Мястото му харесало и останал да живее там.

В една зимна, студена, безлюдна нощ вървели по пътя трима странника. Някъде далеч видели светлинка. Скоро стигнали до една къща и почукали на вратата.

Великият пътник имал обичай да чертае по пясъка различни знаци, а после ги замитал.

Един преуспял, млад мъж, карал в краен квартал, твърде бързо с новия си “Ягуар”.
Търсел място за паркиране и с голяма скорост профучавал между паркираните коли.

Уморен от шума и безпокойството на града, където всичко го отвличало от медитацията му, един човек решил да намери някое тихо и спокойно място.