Когато Бог създал света, решил да сложи животни в него и решил да даде на всяко животно това, което то поиска. И така, наредили се зверове и птици на дълга опашка пред Божия престол, а котката тихомълком отишла в края на опашката. На слона и мечката Бог дал сила, на заека и сърната - бързина, на бухала - способността да вижда през нощта, на птиците и пеперудите - красота, на лисицата - хитрост, на маймуната - интелигентност, на кучето - лоялност, на лъва - смелост, на видрата - игривост. Такива неща искали животните от Бог. Най-после Той стигнал до края на опашката, а там седяла малката котка и чакала търпеливо.
"А ТИ, какво ще поискаш?" попитал Бог котката. Тя свила скромно рамене:
"О, каквото е останало. Нямам претенции."
"Но аз съм Бог. Имам останало от всичко."
"Тогава ще взема по малко от всичко, моля", казала котката.
Бог се засмял искрено на умното малко животно и дал на котката всичко, което поискала, добавил грация и елегантност и специално и само за нея - нежно мъркане, което щяло винаги да привлича хората и да й осигурява топъл и уютен дом.
Взел й само фалшивата скромност.