До края си човек остава огън.
Една искра от огън съм аз.
Бъди ти мое време много строго -
над мене духай с безпощадна власт,
изтръгвай ме от въглена на кремък,
излъчвай ме от пламък на зора
и ме разгаряй.
Аз искам също силно да горя.
Бъди огняр на земния ми огън
и хвърляй в мене с двете си ръце
болящите си рани и тревоги.
Сложи дълбоко в моето сърце
на своя атом взривовете властни.
Буди у мен на силните кръвта
и вярвай ми.
Аз няма да угасна.
Аз дваж по-силно с теб ще запламтя.
До болка моята душа раздухвай
и в моя огън сигурно бъди.
Война от него няма да избухне
и не очаквай никъде беди.
Животът ми през светлини ще мине
и утре като огън ще умра.
Подухнеш ли ме в гроба след години,
от мене пак ще излети искра!
Евтим Евтимов