Европа, млада и непохитена,
четеше своя рицарски роман,
когато във зора незазорена
загина рицарят Иван Шишман.
Европа плачеше за Жулиета,
Европа ръкопляскаше на Бах,
а с вълчи вой в тракийските полета
вървяха глутниците на Аллах.
Когато обкръжена от слугини,
тя плуваше в охолство и разкош,
във Солун на пазара за робини,
гяурките вървяха пет за грош.
Когато тя строеше катедрали
и замъци - във зимния Балкан
скърбяха тънки липови кавали
и плачеха за алтанлъ Стоян…
Въздигаха се кървави калета
градени със отрязани глави,
и в същност си остана непревзета
страната на хайдушките орли,
а беше колкото калпак голяма,
широка колкото следа от лъв,
но се превърна в страшна вълча яма,
покрита с кости и залята с кръв.
Със кремаклия пушка, с проста сопа,
със камък и стрела от бучиниш
дедите ни завардиха Европа
и турците не стигнаха Париж!
Ивайло Балабанов