Нима с Природата ще спреш
сърцето, от любов преляло;
дървото, цяло в розов скреж,
за мен е вече разцъфтяло.
Щастлив съм, нека всеки ден
да шибат дъжд и вятър бесен,
все по е светла мойта песен
и моят труд – възнаграден.
Сърцето пълно е с копнеж,
от обич сладко затрептяло;
макар все още в сняг и скреж,
светът за мен е цъфнал в бяло.
Бернар дьо ВЕНТАДУР
1170