Душата ми е стон

Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов...
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка -
и в мъката любов!

Миражите са близо - пътят е далек.
Учудено засмяна жизнерадост
на неведение и алчна младост,
на знойна плът и призрак лек...
Миражите са близо - пътят е далек:
защото тя стои в сияние пред мене,
стои, ала не чуе кой зове и стене -
тя - плът и призрак лек !...

Пейо Яворов
/Драгалевски манастир, август 1906 г./