Гърдите вечно нещо стяга!
Единствената все ни бяга –
и като циркови коне
ни разиграва кой ли не.
И нея чужди влачат бясно
и тя съзнава го прекрасно.
Абсурд е нашият инат,
но всеки мъкне своя ад.
Гърдите вечно нещо стяга:
до мен все друга, друга ляга,
започва сладко да преде
и чуждо щастие краде.
А тя, Единствената, Боже,
до кой крадец сега лежи?
Нима наистина не може
без отмъстителни лъжи?
Не бързо тя ще се наежи.
Ще има първо малко плач.
Но после в транс ще набележи
пак някой нискочел палач.
О, колко нервни и ненужни,
непоносими, тъмни дружби!
Ела, мой Боже, разруши
сплавта на същества несродни,
леда сред сродните души!
ЕВГЕНИЙ ЕВТУШЕНКО