Пейо Яворов
Житейски дребни грижи...
Житейски дребни грижи са всичко похабили -
размислиш ли, неволно сърцето те боли;
а блянове такива... С кого ли, боже мили,
с кого душевни мъки човек да сподели?
Орел затворен в клетка, тревожен дух отпада
и дреме полусънен в желана самота;
търпи ли се оная убийствена досада от
хорската пазарна и жалка суета? Пейо Яворов
Безсъници - Душата ми е пуста...
Душата ми е пуста: буря кратка
помете всичко там. Напразно вече
следа бих дирил от мечтата сладка
по тебе, образ потъмнял! Далече,
цял век далече са от мен
миражите на вчерашния ден.
Все пак аз помня: ти дойде желана,
дойде с душа лист още неизписан,
лист бяла книга. В своя вехта рана
перо намокрих: в спомени улисан,
посегнах аз и писах без покой,
от болка се превивах -
и писах с кръв и гной.
Че ти не бе живяла - а живота
бе мене пък задавил. И той свари
с проклети писмена на богоскота
душата ти чрез мене да нашари.
Перо послушно - копие на цар...
Раних аз твоя дух и своя чар.
В очакване, боязън непонятна
владееше предчувствията мои;
изгубих те - пустиня необятна...
Чух змийски съсък в спомените свои.
Перо послушно, копие на цар! -
Раних аз твоя дух, убих и своя чар.
Пейо Яворов
1900-1901
Злокобен шепот, не спи враждата -
змия с отрова пои сърцата:
човек човека не ще познае...
И мрачний демон на войната
за кърви жаден над нас витае...
Светни, о разум! - Разсей тъмите
ти, слънце властно! Дори слепците
зловещо зинал да видят гроба...
И благост да смири душите,
горящи днеска в безумна злоба.
Пейо Яворов
Безсъници - Не дирих радости в живота...
Не дирих радости в живота,
не дирих ветрища и прах,
ала и някоя Голгота
едва ли нявга обещах.
В света живях с мечта избрана,
живях в неземен идеал:
земята чужда ми остана,
макар че туй не съм желал.
И гост на хората - отдавна,
с усмивка бледа на уста,
възвих в пътеката най-равна
към пътните врата...
Пейо Яворов
Безсъници - Недей се връща
Недей се връща, не пристъпвай моя праг, -
угасна моя ден.
Усмихнат - призрачен - и драг,
тъй близък и далек от мен,
из миналото образ! Тук и тебе
безмълвие навеки ще погребе
в нощта на моите студени дни...
В нощта на моите студени дни
единствена звезда,
ти хвърляш лъч сред гробни тъмнини; -
о призрачна звезда,
ти грееш в спомена на миналите дни,
мъртви навсегда!
Мъртви навсегда.