Кални улиците като шоколад,
стопен от мекотата на небето,
превръщат в захарен добрия град,
във син сироп превръща се морето.
Луната,като захарно петле,
жълтее над прозореца ми блеснал,
и гларус с шоколадени криле
комина ми със плясък крилен стресна.
Защо ли всичко сладко е краи мен,
а само радостта ми е солена?
— Не може тази мила, светла нощ
да ме дари със лятото червено.
Петя Дубарова
1975