Този град е за някои лятна романтика,
кратка плажна любов край заспало море,
малък спомен за кораб, дошъл от Атлантика,
вкус на мида и клюка пред чаша кафе.
А за нас е съдба. Ние тука се раждаме.
Този град и морето са нашия ден.
И от малки във пазвата скрили сме жаждата
да отплуваме към хоризонт озарен.
Любовта ни е проста, нехитра, пречистена
и я стопля сребристият смях на деца.
Стиховете, в които четем полуистини,
не звучат като песни във наште сърца.
В този град на брега на морето събрана е
като в амфора - цялата прелест на юг.
Вечно тръгваме в път. Все при него оставаме.
Просто - нашата котва е хвърлена тук...
Ваньо Вълчев