09272021Пон
Last updateЧет, 28 Юни 2018 5pm

На мама

Опитвам се да не мисля за теб като за спомен,
затова те сънувам в движение
и все пътуваме за някъде, мамо,
и имаме цялото време за себе си.

Аз не бързам както преди,
днес всички сънища са само за тебе,
ето - влакът спира и слизаме там,
където има поляна с много звезди
и имам ръката ти, а ти си някъде в мене.

Не, не плача, окото ми нещо сълзи,
от прашния път ще да е, този път,
който през сърцето върви
и не бива да спираме в тези следи,
в които болката първа умира.

И имаме време за още усмивки,
преди утрото да те е взело при себе си.

Неизвестен автор




  • Нови

  • Най-четени