Доверието е това, на което се крепят взаимоотношенията ни с околните.

Толкова е важно да позволим на някои неща да си отидат. Да ги пуснем на свобода.

Хората са упорити, алогични и егоцентрични.
обичай ги ВЪПРЕКИ ТОВА!

Повелителят Буда: напомня, че не трябва да вярваме в нещо, само защото така ни е казано; че не бива да робуваме на преданията, само защото идват от древността; нито на слуховете, като такива;

Ние сме отражение на собствените си ВЯРВАНИЯ! Нашата реакция спрямо преживяванията не ни отговаря на личната ни реалност.

Самотата - това съм аз. Един безкраен свят без да трябваш някому, но си задължен на много: престаряла свекърва, вечно пияният съпруг, който за последен път е спал с мен в миналото столетие, приятелки, които си отиват ненадейно и бедно.

Защо връзките станаха толкова редки?

Светът е такъв какъвто го виждаш ти..., такъв какъвто си го направиш..., ако падна искам да знам, че съм скочил сам..., а не че някой ме е бутнал... и по пътя надолу да покажа..., че мога да полетя..., стреми се към звездите..., дори и да не ги стигнеш, ще се научиш да летиш...