Самотата - това съм аз. Един безкраен свят без да трябваш някому, но си задължен на много: престаряла свекърва, вечно пияният съпруг, който за последен път е спал с мен в миналото столетие, приятелки, които си отиват ненадейно и бедно. Децата? - О-О, те си имат свои проблеми. В чужбина няма време за сантименти. Внуците - тези малки островчета на щастие и утеха, които посрещам като пратки по аерогарите. Човек има нужда от обич и съпричастност дори и след 50 годишна възраст...