Четирите свещи горяха бавно в една стая. Светлината им е твърде слаба. Ако разбирахте езика на светлината бихте разбрали за какво си говорят те:
Първата свещ каза:
“Аз съм Мир, но напоследък никой не се интересува от мен.”
Пламъкът на мира бавно угасна с тези думи.
Втората свещ казва:
“Аз съм Вяра, но вече никой няма нужда от мен.”
И пламъка на Вярата бавно угасна.
И третата свещ говори тъжно:
“Аз съм Любов и останах без сили…”
Пламъкът и бавно гаснеше…
Изведнъж... Едно дете влезе в стаята и започна да вика:
“Не изгасвайте? Имам нужда от вас.“
Тогава Четвъртата свещ прошепна тихо на малкото момче:
“Не се страхувай, защото аз съм Надежда, и докато аз все още горя, мога отново да дам светлината на другите свещи.”
С блеснали очи, детето взе свещта на надеждата и запали другите три свещи.
Никога не позволявай на пламъка на надеждата да угасне в живота ти.
С надежда... и Мир, Вяра и Любов ще свети ярко в живота ти.