textove.net

Четвъртък, Сеп 19th

RSS

Вие сте тук:Начало Спомени Тъжни спомени Тъжни спомени от 111 до 120

Тъжни спомени от 111 до 120

Сподели


111 Не, не, не целувай, даже на раздяла, за сбогом не подавай ми ръка, защото вече любовта е отлетяла, защото няма обич на света. Кажи ми ти чия вината беше и кой помрачи нашата любов, и кой прекъсна нашите срещи, и кой ни раздели, кой ли бе това. Не ме целувай даже на раздяла, за сбогом не подавай ми ръка, че любовта далеч е отлетяла, че мъртва, днес за нас е тя!


112 Обичах те, но никога не ти го казах, за теб живеех, но ти не ме разбра. Потъпках себе си, на хиляди отказах, а ти си бил една лъжа. Заменяше целувките с усмивки, с уиски, продаваше ме само да си пил. Зарязваше ме заради страсти ниски, преструвка беше, че си мил!


113 Всичко свърши, знам,
но защо сърцето иска да е там?
Там, където си ти,
ти и всичките ми мечти!


114 Защо ли има обич и раздяла?
Защо земята се върти?
защо когато се обичат двама,
все някой трябва да ги раздели?


115 Довиждане – последната ми дума…
Остава като камък да тежи.
Човек веднъж изстреля ли кyршума,
за жертвата не бива да тъжи!


116 Обичаш ли - обичай силно.
Мразиш ли - завинаги мрази.
И никога не съжалявай,
теб едва ли някой ще те съжали!


117 Ти може да знаеш какво е да плачеш от мъка,
от болка, от срам, но едва ли знаеш какво е да плачеш,
когато обичаш, а си сам!


118 Защо да крия сълзите в очите и да казвам, че не ме боли. Да се правя, че не те обичам щом за мен си всичко ти!


119 Най-болезнения начин някой да ти липсва е да стои точно пред теб и да знаеш, че го нямаш!


120 Те най- добри приятелки бяха.
На един чин седяха.
Едната се влюби в едно момче,
а другата и го отне.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови