111 Не, не, не целувай, даже на раздяла, за сбогом не подавай ми ръка, защото вече любовта е отлетяла, защото няма обич на света. Кажи ми ти чия вината беше и кой помрачи нашата любов, и кой прекъсна нашите срещи, и кой ни раздели, кой ли бе това. Не ме целувай даже на раздяла, за сбогом не подавай ми ръка, че любовта далеч е отлетяла, че мъртва, днес за нас е тя!
112 Обичах те, но никога не ти го казах, за теб живеех, но ти не ме разбра. Потъпках себе си, на хиляди отказах, а ти си бил една лъжа. Заменяше целувките с усмивки, с уиски, продаваше ме само да си пил. Зарязваше ме заради страсти ниски, преструвка беше, че си мил!
113
Всичко свърши, знам,
но защо сърцето иска да е там?
Там, където си ти,
ти и всичките ми мечти!
114
Защо ли има обич и раздяла?
Защо земята се върти?
защо когато се обичат двама,
все някой трябва да ги раздели?
115
Довиждане – последната ми дума…
Остава като камък да тежи.
Човек веднъж изстреля ли кyршума,
за жертвата не бива да тъжи!
116
Обичаш ли - обичай силно.
Мразиш ли - завинаги мрази.
И никога не съжалявай,
теб едва ли някой ще те съжали!
117
Ти може да знаеш какво е да плачеш от мъка,
от болка, от срам, но едва ли знаеш какво е да плачеш,
когато обичаш, а си сам!
118 Защо да крия сълзите в очите и да казвам, че не ме боли. Да се правя, че не те обичам щом за мен си всичко ти!
119 Най-болезнения начин някой да ти липсва е да стои точно пред теб и да знаеш, че го нямаш!
120
Те най- добри приятелки бяха.
На един чин седяха.
Едната се влюби в едно момче,
а другата и го отне.