textove.net

Четвъртък, Сеп 19th

RSS

Вие сте тук:Начало Спомени Тъжни спомени Тъжни спомени от 101 до 110

Тъжни спомени от 101 до 110

Сподели


101 Защо мълчиш? Тишината ме убива! За нас надежда все още има! Нима усещаш, че нищо вече няма да се върне? Долавяш ли в гласа ми топлина? Бездънна ли е пропастта, която двама ни разделя? Ще мога ли аз някога да ти простя? Но ти не се промени! Нали твърдеше, че ме обичаш? Не те ли води болката при мен? В спомените не намираш ли утеха, че днеска си така студен? Защо мълчиш? Тишина ме убива!


102 Ти искаш спомен да ти пиша, но всеки спомен носи и тъга. Със спомени не се живее, те носят само самота!


103 Едно момиче плачеше в нощта със сълзи по-едри от дъжда. Едно момиче се прощаваше с живота, за да намери приют при смъртта. Момичето желаеше смъртта, а бе едва шестнадесет годишно, то бе изпитало разочарованието на любовта и сега се чувстваше излишно. Живота лошо с него се подигра и от всякъде то усещаше самота. Живота сам постави ножа в неините ръце като и даде надежда, че така е по-добре!


104 Сълзи пред никого не лей, защото всеки ще те утеши,а после пак тъй безразлично ще те отмине. Сложи си маска на щастливец, носи и черни огледални очила, усмихвай се на всеки мило и мъката си изплачи, когато си сама


105 Един човек ми липсва и всичко е безлично. Един човек, а всъщност всичко!


106 О, как те мразя! Как те ненавиждам! Как ти желая всичко най-лошо на света. Но все пак тъй силно те обичам, че не знам как да те нарека…


107 Защо ли има обич и раздяла?
Защо земята се върти?
защо когато се обичат двама,
все някой трябва да ги раздели?


108 Недей да си играеш с мойте чувства,
а после да се правиш на хитрец!
Да лъжеш този който те обича, не е изкуство!
Не се гордей с това, че си подлец!


109 Не си отивай, не търси в очите ми сълзи, не ще пророня в този час дори една! И сърцето няма да ме заболи, не ще заплача пред жестоката съдба! "Сбогом" устните ми няма да мълвят! И няма да те моля да останеш - очите ми не могат да простят! Тръгни си ти с усмивка на устата, тъга да няма в твоето лице! Подай на радостта ръка, тъй няма да загубиш нищо свое! Ще срещнеш друга може би, ще кажеш и на нея същите слова, ще преплетете своите cъдби, ще тръгнете по улички безлюдни. Не ще познаеш старите места, забравил си и уличката малка, където спряхме под дъжда, и мълчаливо тръгнахме към парка! Сега тръгни си, повече не ме мъчи! Върви, и пред вратата ми не спирай! Обърнеш ли се, ще видиш моите очи, и мълчаливият им вик: "Обичам те, НЕ СИ ОТИВАЙ!"


110 Изпрати ме тихо до вратата, и не казвай думичка дори!
Нека потъне в скръб душата и сърцето в болка да гори!
За обичта ти няма да заплача и ти за мойта не плачи!
Нека само сме познати вместо всеки ден да ни горчи!

Добавете коментар

Защитен код
Обнови