31Не се целувай пред входната врата, защото любовта може и да е сляпа, но съседите не са!
32Ако нявга видиш зор, ела и с мене направи отбор!
Медалът ти е в кърпа вързан, щом със мене си обвързан!
23Светът е буря, която ще ни раздели,
но ти ще си спомниш за нашите ученически години,
когато бяхме в седми клас.
24Живота бавно отминава
обсипан със цветя и зов,
но нека са с тебе:
Вяра, Надежда и Любов!
25Живей живота си така,
че да те е срам да разказваш,
но да ти е хубаво,
когато си спомняш!
26Влакът отминава с бързи колела,
споменът остава за вечни времена!
27Когато отвориш тези листа пожълтели,
може би ще си с коси побелели
и ще разказваш на твоя внук
кой е писал тук.
28За тогава, когато сега ще бъде някога.
29От миналото ще взема огънят, а не пепелта.
30Мило момиче, помни!
Не забравяй този спомен,
когато всичко е изгубено,
остава бъдещето.