Един човек иска да закачи картина на стената. Има пирон, но няма чук. Съседът има чук. Затова нашият човек решава да отиде до съседа и да вземе чука назаем.
Налегнали го обаче съмнения: “Ами ако съседът не иска да ми заеме чука? Вчера ме поздрави с половин уста. Сигурно е бързал. Може и да се е престорил, че бърза, а в действителност да има нещо против мен. Но какво? Нищо не съм му направил. Въобразил си е нещо. Ако някой поиска да му дам назаем от моите инструменти, ще му дам веднага. А защо той не дава? Как може да откажеш на ближния си една толкова малка услуга? Хора като него могат да ти отровят живота. И след това си въобразява, че завися от него. Само защото има чук. До гуша ми дойде.”... И така той се втурва към вратата на съседа, звъни, съседът отваря. Но преди съседът да успее да каже “Добър ден”, нашият човек му изкрещява в лицето:
- Дръжте си чука, грубиянин такъв!
Паул Вацлавик