Когато старата леля Ада станала много стара, отишла да живее в старопиталището, в една стаичка с три легла, където вече били настанени две бабички, стари като нея. Старата леля Ада си избрала веднага едно малко кресло прозореца и натрошила един сух бисквит на перваза.
— Много добре, сега ще се завъдят мравки — казали злобно двете други бабички.
Но вместо да се завъдят мравки, от градината на старопиталището долетяло едно птиче, изкълвало с удоволствие бисквита и отлетяло.
— Видяхте ли? — мърморели стариците. — Какво спечелихте? Накълва се и отлетя. Също като нашите деца, които се пръснаха по света кой знае накъде, а за нас, които ги отгледахме, не си спомнят вече.
Старата леля Ада не казала нищо, но всяка сутрин натрошавала по един бисквит на перваза на прозореца и птичето идвало да кълве винаги по едно и също време, точнс като пансионер, и ако закуската му не била готова, да знаете само как се ядосвало.
След известно време птичето довело и своите малки, защото си било свило гнездо и му се били излюпили четири птиченца. Те също кълвяли с удоволствие бисквита на старата леля Ада и също идвали всяка сутрин и ако не им била приготвена закуската, вдигали голям шум.
— Дошли са вашите птичета — казвали тогава стариците на старата леля Ада с малко завист. И тя изтичвала, така да се каже, със ситни крачки до скрина, намирала някой сух бисквит между плика с кафето и плика с анасоновите бонбони и през това време говорела:
— Спокойно, спокойно, ето ме, ида.
— Ех — мърморели другите бабички, — ако можеше, като сложим един бисквит на прозореца, и нашите деца да се върнат… А вашите, леля Ада, къде са вашите?
— Старата леля Ада не знаела къде били: може би в Австрия, може би в Австралия, но не се отпускала, начупвала бисквита на птичетата и им говорела:
— Яжте, хайде яжте, иначе няма да имате достатъчно сили да летите.
— И когато изкълвавали всичко, добавяла:
— Хайде, вървете, вървете. Какво чакате още? Крилата са направени за летене.
— Стариците клатели глави и мислели, че старата леля Ада е малко побъркана, защото, макар да била стара и бедна, все още имала какво да подарява и не искала дори да й благодарят.
— После старата леля Ада умряла. Нейните синове узнали чак след като минало много време и нямало смисъл вече да се тръгва на път за погребението. Но птичетата се връщали цялата зима на перваза на прозореца и се възмущавали, че старата леля Ада не е приготвила бисквита.
Джани Родари