Квинт Хораций Флак (8 декември 65 пр.н.е. Венусия, дн.Италия - 27 ноември 8 пр.н.е. Рим, Италия) или Хораций е римски поет от „златния век“ на римската литература.
Неговото творчество обхваща революционната епоха на Древен Рим - края на републиката и първото десетилетие на новия режим на Октавиан Август.
Бащата на Хораций е бил земевладелец, освободен роб. Съумял да даде на сина си солидно образование в училищата в Рим, откъдето бъдещия поет тръгнал към Атина, за да се усъвършенства. Там Хораций попаднал сред средите на републикански настроени аристократични младежи. През 42 г. пр.н.е. той взема участие в решителната битка при Филипи (в Македония) (между силите на Марк Антоний и Октавиан Август срещу тези на Брут и Касий) След поражението на републиканците и дадената амнистия за билите се на страната на загубилия, Хораций се връща в Италия, където разбира, че баща му е мъртъв, а имотите им са конфискувани. За да се издържа, става писар. Вергилий го въвежда в кръга на Меценат, който става негов приятел и покровител и го представя на Октавиан. От републиканец Хораций става поддръжник на монархията.
На Хораций принадлежи репликата Carpe diem (Наслаждавай се на момента).
- Приятно безумие! Сладостен опит!
- Златна среда.
- Наостри уши край бъбривеца.
- Поетите се стремят да носят или полза, или наслада.
- Използвай деня. (Улови (цени) мига!)
- Бъди сдържан!
- И на какво ли няма да навреди пагубното време?
- За козината на козата да спориш.
- За тебе се разказва в баснята.
- Който е започнал делото, свършил го е наполовина.
- Приятно и почетно е да умреш за родината.
- Трябва да напреднеш поне малко, ако не може повече.
- Когато думата е казана, тя отлита безвъзвратно.
- Издигнах си паметник, по-здрав от мед.
- Пълна чаша, кого няма да направиш красноречив.
- Мълниите удрят най-високите планини.
- Син на Фортуна е. (Фортуна е римска богиня на съдбата)
- Приятен ще бъде този миг, който не очакваш.
- Такъв живот не ми трябва.
- Да нарисуваш делфин до гората (да направиш нещо несъобразно).
- Вълкът напада със зъби, бикът с рога (всеки си има свои силни страни).
- На мъжа, достоен за похвала, Музата няма да позволи да умре (литературата увековечава имената на прославените мъже).
- Да се възползваме, приятели, от удобния случай, който ни дава този ден!
- Под предателската пепел се таи огън.
- Натрупаното богатство е за едни слуга, а за други господар.
- Огромен талант се крие в това недодялано тяло.
- Няма по-голямо безумие от това да носиш дърва в гората.
- Което не може да се поправи, става по-леко благодарение на търпеливостта.
- Както и да се гордееш с богатството си, то няма да промени твоето достойнство.
- Носиш дърва в гората (трудиш се напразно).
- Истина е, че всеки се измерва със своя мярка и мерило.
- Нещата засягат и тебе, когато гори домът на съседа ти.
- Не винаги стрелата улучва там, където е насочена.
- Никога дивите орли не раждат мирни гълъби.
- Нищо не е отвсякъде щастливо (няма пълно щастие).
- Не се учудвай на нищо.
- За хората няма нищо недостижимо.
- Животът не дава нищо на хората без упорит труд.
- Не всеки човек успява да достигне Коринт (да достигне най-висшето).
- Няма да умра напълно.
- Всякакво одобрение заслужава този, който е съединил приятното с полезното.
- Всички ги чака една нощ (смърт).
- Раждат планините, а се ражда смешна мишка.
- Бъди упорит и твърдо дръж на своето.
- Понякога и добрият Омир дреме.
- Каква полза могат да донесат само законите там, където няма нравственост?
- Като поучаваш, не бъди многословен!
- Често обръщай стила (обработвай това, което пишеш).
- Осмели се да бъдеш умен!
- Старецът е хвалител на миналото време.
- Ако може да се сравняват малки с велики неща.
- Ако искаш да заплача, започни да плачеш първи.
- Да има мярка в нещата!
- Има мярка в нещата. (съществуват граници, от едната или от другата страна на които не може да има истина)
- Денят сменя деня. (времето минава бързо)
- Работата се отнася до тебе.
- От къде идваш и къде отиваш? (каква е целта ти в живота)
- Навикът е деспот.
- Дори най-славните имена се забравят, ако не се споменават.
- Среброто е по-евтино от злато, златото е по-евтино от добродетелта.
- Сила без ум пада под тежестта на собственото си тегло.
- Никой не се ражда без пороци.
- Всичко превърна в дим и пепел.
- В средата на нещата. (в самата същност)
- Гневът е краткотрайно безумие.
- Добави масло в огъня.
- Да се кълнеш в думите на учителя.
- За козината на козата да спориш.
- За това се молех. (точно това исках)
- Защо ли мъчиш клетия си дух с планове за вечността.
- Което не може да се поправи, става по-леко благодарение на търпеливоста.
- Който е започнал делото, свършил го е наполовина.
- Не трябва да се отчайваш.
- Няма по-голямо безумие от това да носиш дърва в гората.
- О, на прелестна майка най-прелестна дъщеря!
- Обидчивият род на поетите.
- Огромен талант се крие в това недодялано тяло.
- Само климата, не и мисленето си сменя онзи, които прекосява морето.
- Смеейки се, да кажеш истината.
- Старецът е хвалител на миналото време.
- Със закръглени уста. (да говориш с добра дикция)
- Трудно е да се изразят добре общоизвестни истини.
- Уши, на които може да се довери тайна.
- Хвалител на миналото.
- (Човек) на честния и безукорен живот.